Христос казва на учениците Си: „Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци“ (Мат. 10:16). Да бъдеш човек – в каквито и времена, в каквото и общество да живееш – винаги е било изключително трудно. Всеки гледа да те използва, да се надсмее над теб, да ти подложи крак… Сигурно сами сте се убедили в това. Но Христос не ни праща посред вълците, за да ни разкъсат, а за да им покажем с вярата си, с постъпките си какво означава да бъдеш Христова овца. За да може някога вълкът да осъзнае, че това, което върши, не е добро и да се покае… Но има и друга опасност – овцата, нямайки достатъчно вяра и знаейки, че сред вълци се оцелява само, ако самия ти си вълк, да последва вълците…
„Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби!“ (Мат. 10:16). Змията е мъдра, защото пази главата си. Дори да отрежеш опашката ѝ, тя ще запази главата си. Мъдра е, защото умело избягва опасностите. Гълъбът е символ на невинността, на добротата. Така и умът дава светлина, той е нашето вътрешно око, но той е студен, а добротата е топла, но – сляпа. Същината е да се постигне баланс в развиването на ума и добротата. В противен случай умът без доброта се превръща в зло, а добротата без ума – в глупост.
Ние страдаме, защото вървим по Христовия път. Но мисля, че все още ни липсва баланс между тези два принципа. Често се държим като гълъби, без да осъзнаваме, че живеем във време, в което има много повече змии отколкото гълъби.
Патриарх Павле, „ПУТ У ЖИВОТ“
https://svetosavlje.org/