Ако някой от вас има послушание, или някаква работа… то нека и този, който възлага, и оня, който изпълнява работата, да се постараят преди всичко да запазят собственото си устроение. Нека те никога не си позволяват да се отклоняват от Божията заповед било в смущение или в упорство, или в пристрастие, или в някакво своеволие и самооправдание. Каквато и да е работата – малка или голяма не бива да я пренебрегваме и да нехаем за нея, защото пренебрежението е вредно; но не трябва също и да предпочитаме да изпълним работата, ако това е вредно и в ущърб на нашата душевна нагласа. При всяка новопоявила се работа, колкото и да е необходима и да изисква усърдие, не искам вие да вършите нещо със спор или смущение. Бъдете уверени, че всяка работа, която вършите – била тя голяма или малка, – представя една осма част от нужното; а да запазите своята душевна нагласа, дори ако поради това не изпълните работата си, съставя три осми и половина.
Виждате ли каква е разликата?! Това не е победа, братя, но загуба – това е гибелно, да спориш и да съблазняваш брата си, за да изпълниш служебното си дело. Това значи заради една осма част да изгубиш три осми и половина. Ако пък за да изпълните делото на своето служение, се наложи да се увлечете, да отстъпите от заповедта и да навредите на себе си или на другиго, като влезете в спор с него, то не трябва да губите трите осми и половина, за да запазите едната осма. Затова, ако узнаете, че някой постъпва така, то знайте, че той неразумно изпълнява служението си, като от пустославие или човекоугодничество спори и измъчва и себе си, и ближния, за да чуе после да казват, че никой не би могъл да го надвие.
О! Това ли ми било мъжество?! Това не е победа, братя, но загуба – това е гибелно, да спориш и да съблазняваш брата си, за да изпълниш служебното си дело. Това значи заради една осма част да изгубиш три осми и половина. И да остане неизвършено служебното дело, загубата от това не е голяма. Но да спориш и да съблазняваш брата, без да му даваш нужното, или да предпочетеш служебното дело, а да отстъпиш от Божията заповед, от това има голяма вреда. Ето какво значи една осма част и три осми и половина. Затова, казвам ви, когато изпратя някого от вас по някаква работа, и той види, че възниква смущение или друга вреда, нека остави работата, но в никой случай да не вреди на самия себе си или на другиго. Нека работата си остане така неизпълнена, само недейте се смущава един другиго, защото тогава губите три осми и половина и понасяте голяма вреда, а това е явно неразумие.
Казвам ви това не за да изпаднете веднага в малодушие и лесно да оставите работата си, да я пренебрегвате и да потъпквате съвестта си с цел да избегнете мъчнотиите; казвам ви това, за да не бъдете непослушни и да казвате: „Не мога да направя това, защото ми вреди и ме разстройва“. Ако разсъждавате така, вие никога не ще изпълните никаква служба и не ще можете да спазите Божията заповед. Но старайте се с всички свои сили да изпълнявате всяка ваша служба с любов и смиреномъд- рие, като се прекланяте един пред други и взаимно се почитате, понеже няма нищо по-силно от смиреномъдрието.
Обаче, ако някой види, че сам той или ближният му скърби, то нека изостави тази работа, която поражда съблазън. Отстъпвайте си един другиму, недейте настоява на своето дотолкова, че от това да последва вреда. По-добре е, както съм казвал, работата да не се извърши тъй както вие искате, а да стане така, както се случи или както се наложи по необходимост, отколкото да се смущавате и оскърбявате един други с усилията си за самооправдание – макар те и да са благовидни и чрез това да губите многото заради малкото. А понякога се случва, че човек загубва и едното, и другото, и съвсем нищо не постига, защото това е присъщо на любителите на спора. Отначало всички работи, които вършим, ги вършим с цел да получим от тях полза. Но каква полза може да има от това, ако не се смиряваме един пред други, а напротив, взаимно се смущаваме и оскърбяваме. Нима не знаете, че в Отечника е казано: „От ближния ни идва и животът, и смъртта?“. Поучавайте се всякога на това, братя, следвайте словата на светите старци, гледайте с любов и страх Божий да търсите полза за себе си и за братята си. Тогава ще можете от всичко, което ви се случва, да получавате полза и да преуспявате с Божията помощ. Сам нашият Бог като Човеколюбец да ви дарува Своя страх, защото казано е: Бой се от Бога и пази Неговите заповеди (Екл. 12:13), понеже това се изисква от всеки човек. А на нашия Бог нека бъде слава и сила вовеки. Амин.
Авва Доротей, „Църковни слова“, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“