…да се търси любов извън Православната Църква, сред съвършено невярващи хора или еретици, е дълбока заблуда. Но и ние самите, православните християни, не бива да мислим, че сърцето ни лесно може да се склони към изпълняването на тази заповед…
Ето отеческото учение по този въпрос. Свети Игнатий пише: “Не мисли, възлюбени брате, че заповедта за любов към ближния е била така близка на нашето паднало сърце: заповедта е духовна, а нашето сърце е завладяно от плът и кръв; заповедта е нова, а сърцето ни – ветхо.”
Естествената ни любов е повредена от падението; тя трябва да се умъртвява – така повелява Христос – и да се почерпи от Евангелието свята любов към ближния, любов во Христа. Пред Евангелието няма цена любовта, породена от движенията на кръвта и плътските чувства…
Светият Дух научава да се обича ближният свято…”Хората, оживявайки безумно един за друг, оживявайки с глупава душевна привързаност, умират за Бога, а от пепелта на блажената мъртвост, която е заради Бога, възниква като златокрил феникс духовната любов”.
“Обичай ближния по указанието на Евангелските заповеди, но съвсем не по влечението на сърцето си. Любовта, насадена от Бога в нашето естество, е повредена от падението и не може да действа правилно. Не я оставяй да действа! Действията й са лишени от непорочност, мерзостни са пред Бога като осквернена жертва; плодовете на това действие са пагубни и убийствени за душата. Обичай ближния така: не се гневи и не бъди злопаметен към него; не си позволявай да казваш на ближния си никакви укорителни, ругателни, насмешливи думи, бъди в мир с него, доколкото ти е възможно; смирявай се пред него; не му отмъщавай нито пряко, нито косвено; във всичко, в каквото можеш, му отстъпвай, отучи се от прекословие и спор, отхвърли ги като знамение на гордостта и самолюбието; говори добре за ония, които злословят за тебе; моли се за ония, които те оскърбяват, обиждат, нападат и гонят (Мат. 5:21-48). Никога, под никакъв предлог не осъждай никого, дори не съди за някой дали е добър или лош, като имаш пред очите си само един лош човек, за когото си длъжен да отговаряш пред Бога – себе си. Постъпвай с ближните така, както би желал те да постъпват с тебе (Мат. 7:1-12). Отпускай и прощавай от дълбините на сърцето си на човеците съгрешенията им против тебе, за да ти прости и Отецът Небесен твоите безбройни съгрешения… Накрая не повреждай брата си със своето многословие, пустословие, близко познанство и свободно отношение с него. Ако се държиш така с ближния си, ще покажеш и придобиеш към него заповяданата от Бога и угодната на Бога любов; с нея ще отвориш пред себе си входа към Божията любов…”.
“Въздавай почит на ближния като на Божи образ – почит в душата ти, невидима за другите, явна само за твоята съвест. Въздавай почит на ближния, без да правиш разлика по възраст, пол, съсловие – и постепенно ще започне да се появява в сърцето ти свята любов. Причина за тая свята любов не са плътта и кръвта, не влечението на чувствата, а Бог…”.
Сравнявайки това учение на Църквата за любов към ближния с онази безобразна, изопачена маска на любовта, която днес провъзгласява светът, може да се ужасим от нейната уродливост. Колко е ясно, че да отгледаме в сърцата си истинска любов можем само в лоното на Православната Църква, ако най-точно спазваме учението и уставите й, постоянно се очистваме, освещаваме, приобщаваме с Божията благодат чрез Светите Тайнства, но по друг начин – не. Колкото все повече и повече хората отхвърлят смиреномъдрието, учението на Отците на Православието за покаянието, отдават се на самооправдание и самовеличаене, те все повече губят дори вярното понятие за истинската любов, заменят я с притворство, лицемерие, фалш…
Архимандрит Лазар Абашидзе, „За тайните недъзи на душата“