Не само всичко предайте в Господните ръце, но още – бъдете благодушни, радвайте се, благодарете. Вероятно от вас има какво да се избие и затова Господ е насочил против вас толкова чукове, които ви удрят от всички страни. Не им пречете със своето раздразнение, съпротивление, недоволство. Дайте им свобода, нека, без да се стесняват от нищо, извършват над вас и във вас Божието дело, за което са поставени от Господ за ваше спасение. Господ ви обича и ви е взел в ръце, за да отстрани от вас всичко негодно. Както перачката мачка, търка и бие прането, за да го избели, така и Господ ви търка, мачка и удря, за да ви избели и да ви приготви да наследите Неговото Царство, където няма да влезе нищо нечисто. Така приемайте своето положение и се утвърдете в него, и се молете на Господ да ви утвърди и задълбочи в този възглед.
После с радост приемайте всяка неприятност като лек, поднасян от Самия Господ. Гледайте на околните като на Божии оръдия за ваше благо и зад тях винаги виждайте Божията ръка, благодетелна към вас. И за всичко казвайте: слава Тебе Господа! Но се старайте това да бъде не само на езика и в мислите, а и в чувството. Молете се Господ да Ви даде и да чувствате така. И Той ще даде.
Приемете като закон:
- Всяка минута да очаквате неприятност и когато тя дойде, да я посрещате като очаквана гостенка.
- Когато се извършва нещо противно на волята, готово да огорчи и да раздразни, по-скоро бягайте с вниманието към сърцето и колкото можете се напрягайте да не допускате да се възродят онези чувства, напрягайте се и се молете. Ако не допуснете онези чувства да се родят, това е краят на всичко: защото всичко е от чувствата, а ако се роди дори нещо малко, постарайте се по възможност, нищо да не говорите и да не вършите, докато не прогоните чувства, а ако не може да не говорите и да вършите, старайте се да говорите и да вършите не според онези чувства, а според заповедта, както заповядва Бог, кротко и тихо — сякаш нищо не е било.
- Изхвърлете от главата си всяко очакване този ред да се прекрати, а се подгответе за неприятности до края на живота. Не забравяйте! Това е много важно. Ако това го няма, търпението не може да се установи.
- Към всички тези чукове добавете: В погледа, тона и обръщението си да имате любов, и най-главното – по всякакъв начин избягвайте да им напомняте с каквото и да било за тяхната несправедливост. Действайте така, сякаш не е имало нищо от тях.
Светител Теофан Затворник
Източник: Собрание писем святителя Феофана, вып. 1, п.115