Не унивайте и не се отчайвайте и надеждата ви на Господа ще ви спаси от вечната смърт. Временните скърби ще свършат. Всичко временно, горчиво и сладко, преминава бързо, и вие днес не търпите това, което сте търпели вчера. Така и пътят ви, по който сега вървите, като носите торбичката си през рамо, минава малко по малко и съвсем ще мине. Собственият товар не е тежък, скоро ще изминете и целия път на скръбния живот, като го преминавате с търпение. Мир вам! Пътувайте мирно, като непрестанно се молите в сърцето си на Господа. Да чуе Господ смирено молещите му се в истина и правда! Примирете се сами в себе си в Господа и бъдете спокойни. Възлюбете душевния мир повече от всички земни съкровища и не ще пожелаете да искате вещи, подлежащи на тление. Те сами ви се придават за задоволяване на вашите нужди. Придържайте се към мир с всички и към правда и скоро ще видите Божието помилване…
Сърцето ви да бъде покрито не със страх от болести, не със страх от оскъдица и бедност, а със страх Божий. Облажават се тези, които се боят от Господа; те пребивават в любов и пазят светите Му заповеди. В такива души няма нито завист, нито злоба, нито клевета, нито укори, нито дори и най-малко лукавство. Да ни спаси Господ от всички тези неща със Своя страх!
Оставете вашия гняв срещу оскърбяващия ви и вместо със зло, му заплатете с добро дело. Поменете го за здраве и помолете да отслужат Литургия за него. Тогава вече ще получите не човешка защита, а защита от правосъдния Божи съд! А днес утешете бедните; Свети Ангел ще ви утеши с душевно спокойствие.
Ето ви слово, отправено към Вашето сърце: внимателно размишляване за нетърпимите и вечни страдания лесно може да потисне сегашното чувство за временно страдание. Размишлявайте за вечността и за мъките, в които осъдените грешници заради липсата на покаяние се мъчат без край, без отрада. Погледнете евангелския богаташ: той, целият обвит от пламък, горейки в адския огън, моли за капка вода на езика си и не получава, а при това чува ужасен отговор: “Ти получи вече доброто си приживе, и затова сега тук страдаш”, и това страдание е безкрайно. Нашият Господ, милвайки ни и обичайки ни, ни наказва тук с болести, та за безропотното претърпяване на временните страдания да ни избави от вечните, несравнено по-мъчителни. Там всички болести ще бъдат забравени!
Презирайте всичко, което Ви възспира и Ви пречи да изпълнявате в дейността си Христовите заповеди. Защо да си обещаваме дълголетие, след като и за утрешния ден не знаем дали ще го има, или не? Да отлага във времето и да внушава страх – това е дело на всегубителя. Той винаги ни съветва да се забавляваме през днешния ден и да го прекарваме как да е, без предпазливост, в противопоставяне на Бога. Много е страшно да се върши неугодното на Господа. О, възлюбена сестро! Не дръжте този помисъл в сърцето си, а, доколкото Ви е възможно, всеки ден и всяка нощ се обръщайте към Христа и въздишайте, и се молете мислено Господ да Ви устрои спасителен път.
Това, което е високо пред хората, е гнусота пред Бога. Помислете, с какво можем да се похвалим? С какви науки, с какви познания? Най-превъзходната и висока наука е да познаваме Господа и да вършим Неговата воля. Но светът нехае за тази наука…
Ето какво трябва да казвате: “Господи, дари ми молитва, та всяко своеволно мечтание да отстъпи от мен”. И въздъхнете от цялата си душа и произнесете мислено в сърцето си: “Господи, удостой ме да Те обичам от цялата си душа и помисъл и във всичко да върша Твоята воля” – ето това е най-необходимо от всичко, защото на ония, които любят Господа, всичко съдейства към добро.
А неподобаващите и мечтателни мисли са много вредни за душата, както димът – за очите.
Унинието е смъртен грях! Трябва да вярваме, че нито едно косъмче не ще падне от главата ни без Божията воля. Каква полза имате от това, че безмерно се отдавате на съболезнования и без каквато и да е нужда се измъчвате от фантазии и разгорещено въображение за бъдещи приятни неща и с това напразно разпалвате душата си? Бъдещето още го няма и не е известно дали то ще стане така, както Вие си мислите. Или може би можете да предвидите премъдрото Божие строителство? Да извлича от злополучието благополучие и да превръща скръбта в радост е дело на Бога! Трябва да плачем само за едно – за това, че всеки час разгневяваме милващата ни благост на Всевишния, не следвайки и противейки се на святата Му воля. А всичко останало е нищо! Не си струва сълзите! Трябва да се покоряваме на Божия Промисъл.
Ти, мила моя сестро, си започнала да страдаш прекомерно, защото в мислите си преувеличаваш неприятностите си, а те, в действителност, не са толкова големи, колкото си ги представяш; и при това са твърде краткотрайни, променливи и нищожни. Не бива да вярвате на всеки слух, макар и да сте чули нещо лично с ушите си, защото това, което човек казва от своето сърце и помисъл, най-често е лъжливо, непостоянно и суетно. За един час и сърцата, и мислите, мечтаещи за земни удоволствия, могат да се изменят десет пъти! В небесните уроци всички подобни задачи са изключени. Първият урок в книгата на живота е вярата, с която е възможно и планини да се преместват. Вторият урок е надеждата, посочваща Господа, Който сред бурното море спасява свети Петър, кротко изобличавайки маловерието му: Защо се усъмни?. Третият урок е любовта, която не мисли зло и никога не отпада от Господа. В тези три урока се съдържа цялата небесна наука!
Как да живеем, за да се спасим? За да извлека истински християнски правила по този въпрос, се обръщам към великия свят мъж Макарий. В една от многобройните си статии той пише следното: “Християните трябва да се подвизават във всичко и по никакъв начин да не осъждат никого – нито явна блудница, нито грешници, нито безчинници, а да гледат всички с простодушие и неподозрително око, и да имат като природно и вкоренено качество да не презират и да не осъждат никого, да не се гнусят от никого, нито пък да правят някаква разлика между хората или да имат пристрастие към някого. Ако видиш едноок, не му се присмивай в сърцето си, а гледай на него като на здрав. Гледай на безръкия не като на безрък, на хромия – като на ходещ нормално, на парализирания – като на здрав. Защото това е чистота на сърцето – като видиш грешници или немощни, да им състрадаваш или да бъдеш милосърден към тях. Понякога се случва Господни угодници да седят и да гледат светски прелести, но в същото време с вътрешния си човек те беседват с Бога, а с външния само изглежда, че гледат с очите си светските събития”.
Из духовните поучения на стареца Георги Задонски