Веднъж се случило, както ми каза светецът, демонът на суетата да се нахвърли върху него с цялата си сила, обсипвайки го с дъжд от похвали:
— Ето го най-славният между човеците! Ето го великият светилник! Ето го храбрият подвижник! Ето го най-добродетелният човек във вселената!
И още много подобно бърборил, като се опитвал да го прелъсти. Но светецът разпознал злодейството на дявола, и като преценил собствената си немощ, си рекъл:
– Внимавай, грешни Нифонте, да не изненада лъжецът ума ти, лековерни човече; да не те излъже! Гледай да не се подлъжеш. Не се възгордявай и не се превъзнасяй. По какво се различава едно пшенично зърно от другите в големия куп? По нищо. То е като останалите семена. Също така и ти не се различаваш от другите човеци. Всички са сътворени от кал, от кал си и ти. Ето, виж нещастнико, земята! И ти си земя и в земята ще отидеш (Бит. 5:19). Мисли за това, че си грешен и че ще бъдеш съден. Внимавай върху себе си (Втор. 15:9) и бъди трезвен във всичко (2 Тим. 4:5). Плачи, сиромаше, за вечния горчив ад, в който ще гориш за своите грехове! За това мисли, това непрестанно изпитвай и не се гордей, като казваш: „Аз съм изпълнен с добродетели“, „Аз съм праведен“, „Аз съм разумен“, защото с тази надменна самоизмама ще пропъдиш Бога далече от себе си.
Така, строго изобличавайки сам себе си, праведник успешно се борил с духа на суетата. Често са могли да го видят да се препира с демоните. Понякога ги ругаел, унижавайки тяхното безсилие. Друг път ги проклинал и ги осъждал. Понякога им се присмивал, напомняйки им вечния огън.
„Свети Нифонт – подвижник сред епископите”, изд. „Православна Класика”, 2015
© Оригинално заглавие: ΕΝΑΣ ΑΣΚΗΤΗΣ ΕПΙΣΚΟΠΟΣ /ΙΕΡА ΜΟΝΗ ΠΑΡΑΚΛΗΤΟΥ/