Начало Духовен животДуховната борба Ето хитростта на лукавите бесове

Ето хитростта на лукавите бесове

от Сретение.Бг

Ето хитростта на лукавите бесове – те постоянно са заети с нас. Като някакви стражи забелязват нашите наклонности и пожелания – за какво мислим и какво обичаме, с какво сме заети без тяхно участие. И каквато страст забележат в нас, към това и ни подбуждат и такива мрежи ни залагат. По този начин ние сами възбуждаме против себе си всяка страст и ставаме причина за нея. Бесовете търсят повод в нас, защото чрез собствената ни наклонност и пожелание ние по-бързо ще се оплетем. Те не ни принуждават към това, което не желаем, от което отклоняваме ума си, с което не се съгласяваме по наша воля, че няма да ги послушаме. Полекичка ни изпитват дали няма да приемем някоя страст и вече към нашето желание и усърдие присъединяват своите козни. Защото собствено на нас принадлежи поводът за греха –  пристрастието, слабостта и небрежността, – това, че не отсичаме началото на всяка страст; а крайната причина за злото са бесовете.

Чрез бесовете падаме във всеки грях и без тяхно участие не ни постига никакво зло. Така бесовете ни хвърлят във всяка страст, принуждават ни да падаме във всеки грях и ние се оплитаме във всяка мрежа. А техни мрежи наричам прилога на пожеланията и скверните помисли, чрез които се свързваме с всяка страст и падаме във всеки грях. Или по-добре да кажем, това е вратата за бесовете и страстите, през която те влизат при нас и заграбват духовното ни съкровище. Неумереният сън, леността, ненавременното хранене стават причина за влизане на бесовете. Като дойдат, те най-напред чукат на сърдечната врата, тоест тайно, като крадци, влагат помисъл и следят, има ли страж, или няма, тоест ще бъде ли приет помисълът, или не. Ако бъде приет, тогава започват да произвеждат страсти да подбуждат към нея и да ограбват духовното богатство. Ако намерят страж при сърдечната врата, тоест когато някой свикне да унищожава и да прогонва техните помисли, да отвръща ума си от първоначалния мислен прилог, държи ума си глух и ням за техния лай, насочен към дълбините на сърцето, тоест без ни най-малко да се съгласява с тях, то те не могат да напакостят на такъв, тъй като умът му бди в трезвение.

Преподобни Паисий (Величковски)

0 коментар
0

Още по темата