Божият Промисъл е непостижим за нас
Вярата не се състои само в това, да се вярва, че има Бог, но и да се вярва във всепремъдрия Негов Промисъл, с който Той управлява Своите творения и устройва всичко за полза.
Не само тогава за нас има Божий Промисъл, когато живеем изобилно във всичко; трябва да вярваме, че и в недостиг във всичко Неговата отеческа любов промисля за нашето спасение. Несъмнено е, че Той може да обогати всеки, но когато види, че това не ползва, а вреди на душата, го отнема и желае с търпение и благодарност да изправим нашите предишни недостатъци.
Премилосърдният Господ, Който ни обича и желае да се спасим и избавим от заблуждения и робуване на страстите, ни изпраща различни скърби, лишения и болести, за да може ние, познали своята суета и не намирайки утешение, да се обърнем към Него. Сърцето ни, съкрушено от неочаквани събития и скърби, неволно умира за света, тоест, за страстите, и търси утешение в нещо по-добро.
Божият промисъл е непостижим за нас – защо допуска да си болен, това, разбира се, е или за наказание, или за изпитание, а може би, и за предпазване от някакви грехопадения и удържане в границите на смирението.
Животът ни е духовна бран с невидимите духове на злобата
Врагът се бори с нас различно: ако не може да ни въвлече в пороци, ни внушава мисли за добрите ни дела и така помрачава ума ни и ни отдалечава от Бога. Най-добрият път за нас е отхвърляне на своята воля и разум и невярване на себе си.
Бог ни е заповядал мир и любов, а врагът привнася вражда, подозрение и смущение. Където делото е Божие, там цари мир и спокойствие, а където е вражеско – прилози и подстрекания; и след приемането им, какво става в душата? Каква буря и смущение? Просто ад!
Животът ни е духовна бран с невидимите духове на злобата. Те събуждат страстите, към които сме предразположени и ни подбуждат към престъпване на Божиите заповеди. Когато вникнем и погледнем внимателно, ще открием, че за всяка страст има лек – заповед, противоположна на нея; поради това враговете се стараят да не ни допускат до това спасително лекарство.
Когато застанем на молитва, враговете се опълчват срещу нас, влагайки разни помисли и представяйки ни неподобаващи мечтания, стараейки се да ни откъснат от молитвата или вкарат в униние. Но ние трябва да имаме добро произволение за принасяне на молитва и да се стараем да съсредоточаваме блуждаещите ни мисли в думите на молитвата и при такова нападение да не се смущаваме, а, съзнавайки своята немощ, да се каем пред Господа.
На сънищата съвсем не вярвай и не им обръщай внимание.
На всеки е нужен огънят на изкушенията
На всеки е нужен огънят на изкушенията за изпитание и приучване към търпение. Гледай на нещата от гледна точка на това как Божият Промисъл се грижи за нашето спасение: на едни повече, а на други по-малко се предоставят случаи да проявят търпение и се обучат, а за трети още не е дошло времето.
Чрез скърби и във вярата се утвърждаваме, и човешката слава считаме за нищо. Трябва твърдо да вярваме, че без Божията воля никаква скръб няма да ни се случи, макар и да смятаме хората за причина на скърбите ни, те са само оръдия на Божия Промисъл, действащи за делото на спасението ни, и те могат да ни причинят само това, което Бог допусне.
Дарованията без изкушения са много опасни: врагът може да прелъсти чрез нещо на вид свято, а изкушенията смиряват.
Заради оскъдняването откъм учители и наставници в днешните времена нашите учители и наставници са скърбите. Ако Бог изпраща някому скърби, то е за да се очисти от грехове и да се приготви за вечното Царство Небесно. Всичко тукашно е временно, а тамошното – вечно.
Християнинът, водещ живот по Божиите заповеди, трябва да бъде изпитан с различни изкушения: 1) защото врагът, завиждайки на нашето спасение, с всякакви козни се старае да ни създаде препятствия за изпълнението на Божията воля; 2) защото не може да бъде твърда и истинна добродетелта, ако не бъде изпитана с противоположни на нея препятствия за да остане непоколебима. Затова в нашия живот има постоянна духовна борба.
Болестите очистват греховете и дават време за обмисляне на отминалото време. Самото боледуване на тялото представлява очистване на душата от греховните струпеи.
Чрез битките придобиваме изкусност в борбата
Падащият и ставащият, каещият се и смиряващият се е по-добър от непадащия, некаещия, несмиряващия се; чрез битките придобиваме изкусност в борбата.
Без самоукорение, смирение, търпение и любов е невъзможно да се спасиш; с тези средства и борбата се облекчава, и коварството на враговете се съкрушава.
Трябва да се пазим да не се предаваме на греховно безгрижие с надеждата, че все някога ще се покаем: това е същото, каквото и отчаянието.
Пишеш за магьосничеството и се страхуваш от него; но каква власт има дяволът над хората, щом и в свините не е посмял да влезе без Неговото повеление?
Бог никога не оставя имащите благоразумен стремеж към съхранение на чистотата и девството си да паднат в борбата, а за подвига ги увенчава и с небесен венец.
Преди всичко трябва да изоставим греха и да избягваме случаите, които водят към него. Никога не трябва да изпадаме в отчаяние; понеже отчаянието лишава от надежда за спасение, вкарва в още по-големи съгрешения и самото то се счита за най-тежък грях пред Бога.
Когато търсим покой, той бяга от нас
Когато търсим покой, той бяга от нас, а ако доброволно понасяме всички скърби, то невидимо получаваме успокоение.
Бог търпи всички човешки грехове, а ропотът не оставя без наказание.
Послушанието е това, което ни направлява по пътя на съвършенството.
Трябва да се учим на търпение не когато ни порицават като имаме вина, а когато ни оскърбяват и укоряват без вина.
Против леността – бодрост и страх Божий.
Заради даването на милостиня не бива да се задлъжнява. В църковната история никъде не е показано някой от примерните радетели на милостинята да е задлъжнявал заради нея.
Липсата на душевен мир произлиза от нашата неустроеност, а не от чуждите страсти: другите хора със своите пороци не влагат в сърцата ни душевно безпокойство, а само ни изобличават и ни показват какво има в нас и какви са заложбите на душата ни.
В църква е особено важно да отиваме с мирен дух; молитвата ни няма да се приеме, ако имаме нещо срещу някого или сме го оскърбили.
Спасението ни става чрез ближните ни и е заповядано да търсим не своята, а ползата на другите.
Причината за отпадналостта на духа и страха е, разбира се, в нашите грехове.
В днешните времена нашите наставници са скърбите
Заради оскъдняването откъм учители и наставници в днешните времена нашите учители и наставници са скърбите.
Не вярвай на тези сълзи, които текат преди напълно да си се очистил от всички грехове.
Знайте, че църковната молитва стои по-високо от вашата домашна молитва; защото тя се възнася от цялото събрание на вярващите, сред които може да има много хора с най-чисти молитви, принасяни на Бога от смирено сърце, които Той приема като благовонно кандило, и чрез които и вашите молитви, макар и немощни и нищожни, се приемат.
При изповед трябва ясно да изказваш всичките си грехове
При изповед трябва ясно да изказваш всичките си грехове, освен забравените, а не да говориш за тях повърхностно; понеже неизповяданият грях не се опрощава, освен ако не е бил недоизказан поради забравяне.
Светите отци не съветват чувствените грехове да се изясняват подробно, за да не се оскверняват чувствата чрез припомнянето на подробностите, а да се каже само вида на греха; а останалите грехове, предизвикващи себелюбив срам, трябва да се изясняват по-подробно, с обвиняване на себе си.
Любовта без смирение не може да бъде трайна
Любовта без смирение не може да бъде трайна и непоколебима.
Не търси в другите любов към себе си, а в себе си търси любов – не само към ближните, а и към враговете.
Всяка дружба, която не е основана на истинска любов и смирение, а върху страсти, е нетрайна и се разрушава.
Ако мислите ни са чисти, можем всички да виждаме като свети и добри. Когато ги виждаме лоши, това се дължи на нашето устроение.
Правете добро, отклонявайте се от злото – отначало от страх Божий, а после ще стигнете и до любовта към Бога.
Тщеславието и гордостта са от еднакъв квас
Тщеславието и гордостта са от един квас, различават се по следното: тщеславието подбужда човека да показва благочестието или ума си, цени високо мнението на хората, обича похвалата, склонно е към човекоугодие и пр. Гордостта е видна чрез поривите на гнева, смущението, презирането, осъждането и унижаването на ближните, замъглявайки душата със самомнение и превъзнасяне от своите дела и достойнства – външни или вътрешни.
Знайте кой е коренът на гнева и яростта: това е гордостта; изтръгвайте го с противоположното на него смирение с помощта на Бога, Който гледа благосклонно към смирения.
Пазете се да не помислите за себе си нещо високо, защото заради това се лишаваме от помощта на Божията благодат, и се предаваме на страстите и нечистите духове за наказание.
Всичко идва от гордостта. Тя е главният източник на всички наши грехове, злини и бедствия.
По време на обществена молитва не трябва да се отличаваш от другите с поклони или молейки се на колене, а когато по устав са положени поклони, трябва да се правят в указаното време.
Вътрешните чувства не бива да се изразяват пред всеки, а ако дойде чувство на умиление, то трябва да остане съкровено: Бог гледа на сърце. Когато се молим усърдно насаме, може да даваме външен израз на умилението, само трябва да е със смирение. Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре.
Раздразнителността или яростната част, е една от трите части на душата. Дадена ни е не за да се гневим на ближните, а да имаме ревност против греха. А когато се ядосваме на ближните си, ние правим това противно на предназначението на естеството. Раздразнителността в нас получава сила от гордостта.
Царството Божие трябва да търсим в сърцето
«Царството Божие вътре във вас е», ни е казал Господ (Лк. 17:21), тоест, в сърцето… и трябва да го търсим в сърцето, като го очистваме от страстите и прилозите на враговете и никого не осъждаме и укоряваме.
Принуждавайки себе си към пост, бдение и молитва, мислите, че сякаш го правите без да знаете защо, а трябва да го правите от любов към Бога, Когото не усещате в себе си.
Преподобни Макарий Оптински