Който е отхвърлил паметозлобието, той естествено чувства сърдечно умиление; който се е отказал от осъждането на ближните, неговият помисъл естествено започва да вижда своите грехове и немощи, които не е виждал, докато се е занимавал с осъждане на ближните. Който е похвалил или извинил ближния заради евангелската заповед, той естествено е почувствал благоразположение към него. След нищетата на духа естествено идва плачът за себе си; бедният духом и плачещият за себе си естествено става кротък. Отхвърлилият правдата на падналото естество и отрекъл се от нея естествено гладува и жадува за Божествената правда, защото да живее без правда не е присъщо на човека.
Обратно, който е осъдил ближния, той естествено е почувствал презрение към него; почувствалият презрение е придобил гордост. От презрението към ближния, при високо мнение за себе си – а тези две състояния са неразделни, — се явява ненавист към ближния. От ненавистта и паметозлобието възниква ожесточение на сърцето. Поради ожесточението на сърцето в човека започват да преобладават плътските усещания и плътското мъдруване, а от това се разпалва блудната страст, умъртвява се вярата в Бога и надеждата на Него, явява се стремеж към користолюбие и човешка слава, водещи човека до пълно забравяне на Бога и отстъпление от Него.
Въз основа на това сродство както между добродетелите, така и между греховете, Светият Дух дава заповед на истинния Божий служител: всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи, всички пътища на лъжата мразя. Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово (Пс. 118:128, 101). Път на неправдата са греховните помисли и мечтания: чрез тях грехът влиза в душата.
Възлюбени брате! Не смятай за позволена никаква беседа с помислите, никакво услаждане с мечтания, противни на духа на Евангелието. Съгласието с враговете на Господа, единението с тях не могат да не са свързани с нарушаване на верността към Господа, с нарушаване на единението с Него: който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко (Иак. 2:10). Както нарушаването на една заповед е нарушаване на целия закон Божий или на Божията воля, така изпълнението на един дяволски съвет е изпълнение на волята на дявола във всичко.
Игнатий (Брянчанинов), светител. Принос към съвременното монашество. Гл. 47: За сродството между добродетелите, както и между пороците