Или трябва да имаме опитен ръководител, добре познаващ всички тези вражески тънкости и хитрини, или сами, изучавайки писанията на Светите отци, трябва да имаме предвид всички тези възможни уловки на нашите врагове – страстите и демоните, иначе не е възможно да не паднем в мрежите им. Така в духовния живот е важно да следваме Светите отци, постоянно, внимателно да се обучаваме в тази наука от техните аскетични опити, описани в много душеполезни писания.
Например от книгата на свети Иоан Лествичник научаваме следните много важни неща: научаваме, че обикновено бесовете изравят за нас три ями. Първо – борят се да възпрепятстват нашето добро дело. Второ, когато при този пръв опит биват победени, стараят се стореното да не бъде по волята Божия. А ако и в това нямат успех, тогава вече тихо пристъпвайки към душата ни, ни облажават, като живеещи във всичко богоугодно.
Както когато вземайки вода от извора, понякога без да искаме загребваме и някоя жаба, така често, извършвайки дела на добродетелта, ние тайно изпълняваме преплетените с тях страсти. Например – със страннолюбието се преплита преяждане, с любовта – блуд, с разсъждението – коварство, с мъдростта – хитрост, с кротостта – тънко лукавство, бавност и леност, прекословие, самочиние и непослушание; с мълчанието се преплита горделивостта на учителството, с радостта – превъзнасяне, с надеждата – разслабване, с любовта – пак осъждане на ближните, с безмълвието – униние и леност, с чистотата – чувството на огорчение, със смиреномъдрието – дързостта. Към всички тези добродетели като отрова се прилепя тщеславието.
Духът на тщеславието се радва, когато види умножаване на добродетелите, понеже врата към тщеславието е умножаването на трудовете. Ние се тщеславим, когато постим, но когато оставяме поста, за да скрием от хората своето въздържание – пак се тщеславим, като се смятаме за мъдри. Побеждавани сме от тщеславието, когато се обличаме в хубави дрехи, но и обличайки се в прости, пак се тщеславим. Ако започнем да говорим – побеждавани сме от тщеславието, ако замълчим – пак се побеждаваме от него. Както и да хвърлим този тризъбец, все единият рог ще остане отгоре… Тщеславието прави гневливите кротки пред хората. То удобно се прилепя към естествените дарования и чрез тях нерядко низвергва окаяните си раби. Гордостта често дори благодари на Бога и в тази благодарност намира храна за себе си, тъй като тя поначало не явно отхвърля от Бога, но под маската на такова благодарение оправдава своето превъзнасяне…
Бесовете често се преобразяват в ангел на светлината и в образи на светци и мъченици и насън ни явяват, че уж достигаме до тях, а като се пробудим, ни дават чувството на радост и превъзнасяне поради впечатленията от съня…
След отричането от света бесовете често донасят на монаха помисли, облажаващи онези, които в света извършват подвига на състраданието и милосърдието, а живота в манастира им представят като лишен от тези добродетели и затова нищожен: и чрез такова измамно смирение ги тласкат към света… Също така и насън демоните често му показват страдащи роднини или пък болни, за да привлекат монаха в света, за да отнемат вниманието в живота му…
Блудните бесове нападат безмълвника с особена сила… На послушниците дяволът внушава желание за безмълвие, пълно нетщеславие, необикновена памет за смъртта, постоянно умиление, превъзходна чистота и ги тласка да прескочат предварителните степени, за да търсят съвършенства преждевременно и поради това да не ги получат навреме… По такъв начин от пристанището те ги отвеждат в бурно море и ги хвърлят на дъното му.
Бесовете често ни забраняват да правим най-лекото и полезното, а ни подтикват да предприемем най-трудното, но онзи, който е познал себе си, никога не бива поруган, като предприеме дело, по-голямо от силата му…
По време на молитви лукавият дух ни напомня за нужни дела и се старае да ни отвлече от събеседването с Господа под всякакъв благовиден предлог или ни кара да треперим, да усещаме болки в главата, жар, болки в корема. Когато свърши времето за молитва – всичко изчезва. Изкушавания от блуда този вълк мами, като довежда в душата му безсловесна радост, сълзи и утешение, и онзи мисли, че това е благодат, а не суета и прелест. При псалмопението понякога идва сладост не от словата на Духа, а от беса на блуда. Някои от душа се молят за възлюбените си, бидейки движими от духа на блуда, а мислят, че изпълняват дълга на паметта и закона на любовта. Склонните към сладострастие често биват състрадателни и милостиви, бързо добиват сълзи и са нежни, но онези, които се грижат за чистотата не са такива…
Често дяволът насочва цялото си старание и усилие към това монасите да бъдат нападани от противоестествени страсти. Затова някои от тях, общувайки с женския пол и ненападани при това от похотни помисли, се облажават, като не разбират, че там, където има голяма пагуба, няма нужда от по-малка… Понякога, когато седи сред жени или се намира в женско общество, монахът няма никакъв лош помисъл, но когато след това, верен в себе си, мечтаещ, че вече има “мир и твърдост”,отива в килията си, неочаквано пада в грях, уловен от дявола.
Случва се, че когато се наситим, бесовете възбуждат в нас умиление, а когато постим ни ожесточават, горчиво надсмивайки ни се, за да се предадем на наслаждението, прелъстени от лъжливи сълзи. Под предлога, че скриваме добродетелта на поста бесовете ни карат да ядем и пием без мяра, когато при нас идват други хора. Когато видят, че чувайки смехотворна реч, искаме по-скоро да се отстраним от вредния разказвач, тогава те влагат в нас лъжливо смирени мисли: “Не го натъжавай” – внушават те, или “Не се показвай по-боголюбив от другите” и т. н., но не бива да им вярваме, а по-скоро трябва да се отстраним. До нашето падение бесовете ни представят Бога човеколюбив, а след падението – жесток. Понякога, когато се гневим, лукавите бесове бързо си отиват от нас, за да не радеем за тази вредна страст, както някои казват: “Аз може и да съм избухлив, но бързо ми минава” и така тази болест може да остане неизцелена… Сребролюбието често започва като раздаване на милостиня на нищите, а завършва с ненавист към тях и т. н.
Между нечистите духове има и такива, които в началото на нашия духовен живот ни тълкуват Божествените писания. Те обикновено правят това в сърцата на тщеславните и най-вече на познаващите външните науки, за да могат да ги прелъстят и малко по малко да ги тласнат накрая към ереси и хули. Ние можем да разпознаваме това бесовско богословие или по-добре е да се каже – богоборство, по смущението, по нестройната и нечиста радост, която идва в душата по време на тези тълкувания…
Такива и много други подобни разобличения на демонските примки често научаваме от писанията на Светите отци на Църквата… без този опит на Отците ние непременно ще се изгубим!
Архимандрит Лазар Абашидзе, „За тайните недъзи на душата“