Коя е най-опасната страст?
Измежду всички страсти най-опасна за истината и добродетелта е завистта. По завист от дявола влезе в тоя свят смъртта (Прем. 2:24). Поради завистта грехът се размножава в земната долина. Този порок поражда редица други и е особено опасен поради това, че обладаните от него го скриват дори от себе си.
Този непримирим враг на добродетелта и заслугите се дразни от всичко, което буди у хората удивление, и не прощава на никого и на нищо, освен на порока и на незнатността.
Човек трябва да стане недостоен да бъде погледнат от никого, за да привлече към себе си неговия милостив поглед и пощада. Няма зло, нa което завистта да не е сродна. Щом завладее душата, тя я превръща от съд, направен за почит, в съд на беззславие и големи гнусотии.
Що е самолюбие, как възниква то в сърцето и с какво се унищожава?
Самолюбието се увеличава в нас поради недостиг на самопознание, то е излишно уважение към себе си и расте в душата ни, когато не внимаваме в себе си, а внимаваме в ласкателните похвали от хората. Коренът му е вродената за нашата природа гордост. Самолюбието се унищожава чрез помнене на смъртта, внимателно изследване на своите постъпки и най-вече чрез представяне на Страшния Божи съд.
Голяма ли е силата на славолюбието?
Колко голяма и вредоносна е силата на славолюбието, чувства само този, който се сражава с тази страст. Защото е лесно да не желаем похвали, когато такива няма. Но е трудно да не намираме в тях удоволствие, когато такива се предлагат.
Как да постъпя с този, които клевети ближния си?
Никога не бива да слушаш клевети и да уважаваш онзи, който клевети ближния си. По-добре е да кажеш на такъв: “Престани, брате! Аз самият ежедневно падам в още по-тежки грехове от тези и затова не мога и не трябва да осъждам никого”. С тези думи, като с целебно лекарство се изцеляват две болести – своята и на клеветящия.
В какво се състои истинското смирение?
Истинското смирение се състои в това – с нищо да не се гордеем, за нищо да не роптаем, да не проявяваме неблагодарност или недоволство, да благодарим за всички Божии съдби и да хвалим Бога, всички дела на Когото са белязани или с правосъдие, или с благост.
Как да се избавя от застарелите греховни навици?
Както змията не може да съблече старата си кожа, ако не пропълзи през тясна дупка или скална цепнатина, така и ние не можем да съблечем застарелите си в грехове навици и греховната дреха на ветхия човек, ако не ходим по тесния път на въздържанието и самоотричането.
Преп. Бонифаций (Виноградски) (1785-1871)
https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-2/book.pdf