Начало Духовен животДуховната борба Нашата борба не е против кръв и плът

Нашата борба не е против кръв и плът

от Сретение.Бг

Има три не­ща, око­ло ко­и­то се вър­тят всич­ки чо­веш­ки же­ла­ния; те са след­ни­те: хра­на­та, па­ри­те и сла­ва­та. Чрез тях той пос­то­ян­но хвър­ля хо­ра­та в без­д­на­та на поги­бел­та, чрез те­зи три се опит­вал да из­ма­ми и Гос­по­да. Но Гос­под, по­каз­вай­ки се по-ви­со­ко от всич­ко то­ва, стро­го му за­по­вя­дал: “Мах­ни се от Ме­не, сатана!”

Тък­мо то­ва е приз­нак за лю­бов към Бо­га (т. е. да сто­иш по-ви­со­ко от те­зи три неща). Са­та­на­та, ка­то не мо­гъл да скло­ни Гос­по­да Иису­са Хрис­та да на­ру­ши лю­бов­та Си към Бо­га за­ра­ди то­ва, ко­е­то обе­ща­вал, по вся­какъв начин се ста­ра­ел да Го до­ве­де до на­ру­ша­ва­не на заповед­та за лю­бов­та към ближ­ния, дейс­т­вай­ки чрез без­за­кон­ни­те иудеи. По­ра­ди то­ва, ко­га­то Гос­под е учил за пъ­ти­ща­та на жи­во­та и с де­ло по­каз­вал об­ра­зец на не­бе­сен жи­вот, въз­вестявал въз­к­ре­се­ние от мър­т­ви­те и обе­ща­вал на вяр­ва­щи­те ве­чен жи­вот и не­бес­но цар­с­т­во. И за пот­вър­ж­де­ние на ис­тин­ност­та на Сво­и­те сло­ва вършел божес­т­ве­ни зна­ме­ния, при­зо­ва­вай­ки на­ро­да към вя­ра, а дя­во­лът под­буж­дал без­за­кон­ни­те фа­ри­сеи и книж­ни­ци към раз­ни кле­ве­ти про­тив Не­го, та да не из­тър­пи, как­то те се на­дя­ва­ли, из­ку­ше­ни­я­та, и да се нас­т­рои спря­мо кле­вет­ни­ци­те с не­на­вист, а той, ­ кро­е­щи­ят коз­ни ­ да дос­тиг­не по то­зи на­чин сво­я­та цел, со­чей­ки Го ка­то на­ру­ши­тел на за­по­вед­та за любов­та към ближ­ния.

Но Гос­под, ка­то Бог, зна­ей­ки не­го­ви­те кро­е­жи, не въз­п­ри­е­мал не­на­вист­та сре­щу въз­буж­да­ни­те фа­ри­сеи (за­що­то как е въз­мож­но то­ва за Бла­гия по ес­тес­т­во?), а нап­ро­тив, чрез лю­бов­та Си към тях по­ра­зя­вал са­мия не­го, тех­ния под­бу­ди­тел. Тъй ка­то те, под­х­върлени на вра­жес­ко под­буж­да­не, са мог­ли и да не Го при­е­мат, и ако са Го при­е­ли, то е за­то­ва, за­що­то сво­бод­но, по нев­ни­ма­ние и без­г­риж­ност са скла­ня­ли към вну­ше­ни­е­то на под­бу­дителя. Гос­под ги е вра­зу­мя­вал, изоб­ли­ча­вал, уко­ря­вал, оп­лак­вал и в съ­що­то вре­ме не прес­та­вал по вся­какъв начин да ги об­ла­го­де­тел­с­т­ва, злос­ло­вен ­ бла­го­душ­но по­на­сял, стра­дай­ки ­ тър­пял и показ­вал по от­но­ше­ние на тях вся­как­ви де­ла на лю­бов­та.

С та­ко­ва чо­ве­ко­лю­бие спря­мо въз­буж­да­ни­те про­тив Не­го Той по­ра­зя­вал въз­бу­ди­те­ли­те им. Див­на вой­на: вмес­то не­на­вист Той по­каз­вал лю­бов и с бла­гост по­беж­да­вал ба­ща­та на зло­ба­та. Пре­тър­пял от тях тол­ко­ва зли­ни, по-пра­во да се ка­же, за­ра­ди тях, по чо­веш­ки се под­ви­за­вал до смърт спо­ред за­по­вед­та на лю­бов­та и удър­жал съ­вър­ше­на по­бе­да над дя­во­ла, Той при­ел най-сет­не за­ра­ди нас ве­не­ца на въз­к­ре­се­ни­е­то. По то­зи на­чин но­ви­ят Адам обновил вет­хия ­ ето как­во зна­чи сло­во­то, из­ре­че­но от бо­жес­т­ве­ния Апос­тол: По­не­же вие тряб­ва да има­те съ­щи­те мис­ли, как­ви­то е имал Иисус Хрис­тос (Фил. 2:5).

Та­ка­ва е би­ла цел­та на Гос­по­да, да бъ­де пос­лу­шен на От­ца до­ри до смърт, ка­то чо­век, за­ра­ди нас, съб­лю­да­вай­ки за­по­вед­та на лю­бов­та, и да по­ра­зя­ва дя­во­ла, стра­дай­ки от него чрез книж­ни­ци­те и фа­ри­се­и­те.

Та­ка сво­бод­но, ка­то че ли поз­во­ля­вай­ки по­бе­да над Се­бе Си, е по­бе­дил Той очак­ва­щия да Го по­бе­ди враг и из­т­ръг­нал све­та от не­го­ва­та ти­ра­ния. Та­ка Хрис­тос, ако и да бе разпнат по не­мощ (2 Кор. 13:4), но с та­зи не­мощ е по­ра­зил оно­го­ва, у ко­го­то е власт­та на смърт­та, си­реч дя­во­ла (Евр. 2:14). Та­ка и апос­тол Па­вел е бил не­мо­щен сам в се­бе си и се хва­лил с не­мо­щи­те си, за да се все­ли в не­го си­ла­та Хрис­то­ва (2 Кор. 12:9).

Изу­чил на­чи­на на та­зи по­бе­да, св. Па­вел каз­вал, пи­шей­ки на ефе­ся­ни: защо­то на­ша­та бор­ба не е про­тив кръв и плът, а про­тив на­чал­с­т­ва­та, про­тив влас­ти­те, про­тив све­то­уп­рав­ни­ци­те на тъм­ни­на­та от тоя век (Еф. 6:12), и на те­зи, ко­и­то во­дят бор­ба с не­ви­ди­ми­те вра­го­ве, е за­по­вя­дал да взе­мат бро­ня­та на прав­да­та, шле­ма на упо­ва­ни­е­то, щи­та на вя­ра­та и ду­хов­ния меч, с кой­то ще мо­же­те уга­си всич­ки на­же­же­ни стре­ли на лу­ка­вия (Еф. 6:16). На де­ло по­каз­вай­ки и на­чи­на на та­зи вой­на, той каз­вал: Про­чее, аз ти­чам не ка­то след не­що не­из­вес­т­но, уд­рям не ка­то да бия въз­дух; но из­ну­ря­вам и по­роб­вам тя­ло­то си, да не би, ка­то про­по­вяд­вам на дру­ги­те, сам не­го­ден да ста­на (1 Кор. 9:26, 27). Съ­що та­ка: До­ри до тоя час и гла­ду­ва­ме, и жа­ду­ва­ме, и хо­дим го­ли, и ни би­ят по лице (1 Кор. 4:11) и още в труд и мъ­ка, чес­то в бде­ние, в глад и жаж­да, чес­то в пост, на студ и в го­ло­та (2 Кор. 11:27).

Съ­ща­та вой­на е во­дил той и с де­мо­ни­те, ко­и­то въз­буж­да­ли плът­с­ки­те по­хо­ти, прогон­вай­ки ги с из­не­мо­щя­ва­нe на тя­ло­то си. Ка­то ни по­каз­ва на де­ло как се по­беж­да­ват те­зи де­мо­ни, ко­и­то ни на­па­дат чрез не­на­вист, и по­ра­ди то­ва въз­буж­дат не­ра­ди­вите про­тив благочес­ти­ви­те, та, ка­то бъ­дат из­ку­ша­ва­ни, да ги въз­не­на­ви­дят и по то­зи на­чин да престъ­пят запо­вед­та на лю­бов­та, ­ каз­вал: Злос­ло­ве­ни ­ бла­гос­ла­вя­ме; го­не­ни ­ тър­пим; ху­ле­ни, ­ мо­лим се. Ста­нах­ме ка­то из­мет на све­та, из­мет за всич­ки до­се­га (1 Кор. 4:12, 13). Де­мо­ни­те внушава­ли да злос­ло­вят, уко­ря­ват и го­нят Апос­то­ла, за да въз­бу­дят у не­го не­на­вист към уко­ряващия, злос­ло­ве­щия и го­не­щия го, имай­ки за цел да го до­ве­дат до прес­тъп­ва­не на за­по­вед­та за лю­бов­та.

Апос­то­лът, ка­то зна­ел тех­ния уми­съл, бла­гос­ла­вял уко­ря­ва­щи­те го, тър­пял гонещи­те го, умо­ля­вал ху­ле­щи­те да се от­с­т­ра­нят от въз­буж­да­щи­те ги към то­ва де­мо­ни и да се съ­че­та­ят с бла­гия Бог. По то­зи на­чин той ви­на­ги по­ра­зя­вал във вой­на­та де­мо­ни­те, ко­и­то вну­ша­ва­ли зло, ка­то с доб­ро по­беж­да­вал зло­то, по под­ра­жа­ние на Спа­си­те­ля. По то­зи на­чин той и ос­та­на­ли­те апос­то­ли от­къс­на­ли це­лия свят от де­мо­ни­те и го вър­на­ли към Бо­га, поразя­вай­ки със сво­е­то по­ра­же­ние те­зи, ко­и­то мис­ле­ли, че са удър­жа­ли по­бе­да. И тъй, бра­те, ако ти имаш съ­ща­та цел, то ще мо­жеш и ти да оби­чаш не­на­виж­да­щи­те; за­що­то ина­че то­ва е невъз­мож­но.”

Све­ти Мак­сим Изповедник, „Под­виж­ни­чес­ко сло­во във въп­ро­си и от­го­во­ри” („Добротолюбие” том 3)

0 коментар
0

Още по темата