Съвременни младежи ходели при преподобни Амфилохий, оплаквали се от душевна тъга, безсъние и липса на апетит. Старецът ги изправял сред двора и им нареждал да направят по четиристотин и петдесет земни поклона; нареждал им да правят така всяка вечер и вкъщи, да носят кръстчета, да не пият, да не пушат, да ходят на църква, да спазват пости, да се причастяват. Тогава според него всички „нерви“ ще излязат – ще бъдат здрави. При това добавил, че нервите чувстват болка, но когато боли душата, то не е защото нервите са разстроени, а защото бесове я измъчват, и трябва да се борим срещу тях с пост и молитва.
Веднъж, след утринните молитви, старецът дълго не излизал от килията при хората. Внезапно излязъл и поздравил всички с думите: „С нас е Бог! Разберете, народи, и се покорявайте, защото с нас е Бог!“. А после започнал да разсъждава за причините, довели толкова много хора при него (по време на атеизма). Главната причина според стареца се криела в духа на безбожие, чието насаждане започва още в училище. Преследват учениците, не ги пускат в храма, провеждат идеологическа обработка, принизявайки човешкото достойнство. А човек, който не посещава църква, не се изповядва, не се причастява, се лишава от благодатта на Светия Дух. Това води дотам, че по-голямата част от населението са душевноболни.
Имайки добро сърце, отец Иосиф скърбял за лошите хора, защото злото не е присъщо за природата на човека. То се възбужда в него чрез посредничеството на демоните и затова лошите хора се уподобяват на тях. „Всеки грях омотава сърцето като паяжина, а злобата го омотава като тел – опитай да я скъсаш. Лоши хора убиха царя, лоши хора се гаврят с православните. Велико щастие е, че Господ ни удостои да се родим в Православната вяра и да сме православни, а много народи, за жалост, не познават Православието“ – многократно повтарял подвижникът. Цяло десетилетие преди прославянето на Светейшия Патриарх Тихон – великия защитник на Православната вяра в Русия – отец Иосиф вече го почитал като светия и залепил една негова снимчица като иконка до лика на свети апостол Андрей Първозвани в поменика си.
Божият угодник се отнасял неодобрително към телевизионните предавания, които опустошават, ограбват душата. След гледане на такива предавания човек изобщо не иска да се моли, а ако се самопринуди към молитва, се моли само с уста, а сърцето му е далеч от Бога. Според стареца такава молитва е само за осъждане.
Старецът Иосиф (в схима преподобни Амфилохий) казваше: „Не е лесно да се спасиш. Няма да ви сложа спасението на главата – сами трябва да се трудите и да се молите! Ако искате да се спасите, бъдете глухи, неми и слепи“.
Из книгата „Преподобни Амфилохий Почаевски Чудотворец. Житие, поучения, акатист“, изд. Православно Отечество