Когато поради небрежност дадем на демоните място да влагат в ушите ни подозрения срещу братята – именно когато не наблюдаваме движенията на очите си – тогава биваме довеждани до осъждане, някой път дори и на съвършените в добродетелта. Някой, който гледа с усмихващо се лице и е достъпен за разговор с всеки, може да ни се стори сластолюбив и страстен, а друг, строго и мрачно гледащ — гневен и горд. Но по такива външни черти не трябва да правим съждения за хората, защото те (тези съждения) почти винаги биват в този случай погрешни. Защото у хората се забелязват големи различия в естествените свойства, навиците и телодвиженията, на които вярно да гледат и вярно да съдят за тях могат само онези, които своето умно душевно око са очистили с голямо съкрушение и имат у себе си пребиваваща безмерната светлина на божествения живот, на които е дадено да виждат тайните на Царството Божие.
Преподобни Никита Ститат
„Настолна книга за монаси и миряни“, Архим. Йоан Крестянкин
Изд. Катедрален храм “Св. св. Кирил и Методий”, Ловеч