През 1935 година отец Сергий бил арестуван и изпратен на един от Соловецките острови. Заедно с него били арестувани десет души, сред които двадесетгодишния му син Анатолий и двамата му братя: иерей Николай и иерей Владимир. Причината за ареста била съставянето на жития на почитаната от всички Матрона Анемнясевская (канонизиранакато блажена и изповедница) и на двама местни подвижници на благочестието – царевич Иаков Касимовски (XVII век) и Петър Отшелник (съвременник на преп. Серафим Саровски). Съставянето на такива книги по това време се считало за престъпление. В Соловецкия лагер протойерей Сергий прекарал пет дълги години в най-трудни условия. Заедно с него в затвора лежали сина му Анатолий и брат му – иерей Николай.
Помещението, в което били настанени 70 затворници в Соловецкия лагер
Соловецкият архипелаг представлява няколко острова разположени един до друг. Затворниците живеели на главния остров и понякога работели на отдалечените острови, стигайки до там с малки лодки. Често ги задържали да работят до късно през нощта, а след това трябвало да се придвижат обратно до главния остров в пълен, непрогледен мрак.
И ето, в един от тези дни се случило следното. Когато затворниците, на път за лагера, навлязли в пролива, се издигнал силен морски вятър, очертанията на островите напълно изчезнали в тъмнината и всички хора в лодката разбрали, че загиват: не било ясно накъде да гребят, а вятърът бързо отнесъл лодката в открито море. Изведнъж всички видяли ярка светлина на главния остров, която наподобявала голям огън. Те поели веслата и с много усилия преодоляли вятъра и течението на пролива, за да доведат лодката дотам. Когато се приближили и слезли на брега, те с изненада установили, че там няма огън. Само отец Сергий стоял край водата и се молел за хората, които били в открито море.
Интересен е и друг случай, в който протойерей Сергий предупредил брат си и сина си за изкушение от нечист дух. Една вечер, след работа, в затворническото общежитие много затворници се били събрали заедно и мирно разговаряли, насядали на групи в общото помещение. Правдолюбови също водели беседа: отец Сергий, брат му Николай и синът му Анатолий. Изведнъж отец Сергий казал: „Той влетя!“. „Кой влетя?“, попитал синът му. „Сатаната влетя“, отговорил отец Сергий. – И как знаеш? – продължил да пита Анатолий. „Погледни и чуй как хората близо до входа се разправят?“ „Е, какво от това, може да имат разногласия помежду си?“, продължил да възразява Анатолий на баща си. „Не, не става дума за това. Сега всички тук ще започнат да се карат”. И наистина, сред хората из цялото помещение настанали страшни разправии. Много скоро всички без изключение започнали да се карат, изпитвайки непонятна злоба един към друг. “Виждате ли? Сега и ние щяхме да паднем в това изкушение, ако не ви бях предупредил!“, казал отец Сергий.
На снимката: В Соловецкия лагер. Прот. Сергий, Анатолий Серг., иер. Николай Правдолюбови
Паметта на свещеноизповедник Сергий Правдолюбов се чества на 5/18 декември