Свети преподобни Йосиф Исихаст имал една братовчедка – Катерина, която живеела в света. Тя имала навика да се присмива на свещеници, четци и певци как четат, как пеят, как ходят… Един ден Старецът узнал, че тя, още съвсем млада девойка, е починала.
Когато настъпил сетният й час, Бог показал, че поведението й било неправилно. Умирайки, тя надавала вопли и се гърчела. Щом узнал за това, Старецът заплакал и не за това, че е починала, а за това, че е в ада.
От този ден той започнал непрестанен пост и молитва за братовчедка си, но още много дълго виждал, че тя е в тъмнина. Веднъж, молейки се за нея, задрямал и видял във видение как тя възхожда с радост от ада на Небето, държейки в ръка някакъв ключ и викайки от радост:
— Днес е велик ден за мен, сега отивам в светло жилище и прекрасен дворец!
По молитвите на Стареца Катерина била освободена от оковите си, тъй като голяма сила има усърдната молитва на праведника (Иак. 5:16). Но този случай ясно показва какви са последствията когато осъждаме духовенството. Божият съд се отличава от човешкия съд – както небето от земята…
Св. Йоан Златоуст казва:
Който почита свещеника, той ще почита и Бога, а който е започнал да презира свещеника, такъв постепенно все някога ще стигне и до оскърбяване на Бога. „Който приема вас, е казал Господ, Мене приема” (Мат. 10:40); почитай Неговите свещеници, е казано на друго място (Числ. 18:8). Иудеите започнали да презират Бога, защото презрели Моисей и хвърляли по него камъни. Който благоговее пред свещеника, той още повече ще благоговее пред Бога. Макар свещеникът да би бил нечестив, но Бог, виждайки, че ти от благоговение пред Него почиташ дори недостойния за чест, Сам ще ти въздаде награда. (Тълкувание на Второто послание до Тимотей, т. 11, ч. 2, Беседа 2)