Единият от старите отци не обичал отец Иаков. А той му служел с любов и даже като отивал в килията му, носел и чиния с ядене, като сам пребивавал в пост, а него утешавал. Изкусителят ожесточил душата на този брат и той никога не казал добра дума на отец Иаков. И дори в деня на Възкресение Христово не се хранели заедно, а поотделно.
— Аз — казваше Старецът – не можех в такъв ден да се храня сам и канех работника, който живееше в манастира, да хапнем хляб заедно: „Ела, чедо, да похапнем заедно. Хайде да се христосаме с пасхално яйце!“.
Този брат имал трагичен край. Веднъж, като палел печката в килията си, огънят обхванал дрехата му и той бил целият обгорен. Живял няколко дни в агония и умрял. Отец Иаков му служил със самопожертвователност, защото състоянието му било жалостно, а за лекарска помощ в онези години не можело и да се помисли.
***
По-късно свети Иаков разказва: „Молех Бога за душата на един брат от обителта, който умря поради изгаряне. И така, видях го по духовен начин и той не се беше успокоил. Казвам му:
— Какво правиш, отче мой, как си?
— Как да бъда? — ми казва. — Нямам покой.
— Защо, отче мой, нямаш покой?
— Защото — казва, — и ми разказа случай, за който бях забравил: – Веднъж отидох на извора, отец Иакове, а ти миеше зеленчуци и не те поздравих. А ти ми рече:
— Отче, защо не ме поздравяваш? Кажи ми: „добър ден“, това ще бъде по Бога.
— Нима Христос е казвал „добър ден“? — отговорих ти аз.
— Какво е казвал Христос? — ме попита ти.
— Христос е казвал: „Радвайте се“ – казах аз.
— Тогава, кажи ми: „Радвай се“, отче мой — ми отговори ти.
— Не няма да ти кажа, защото те ненавиждам – отговорих аз и тръгнах, и сега нямам покой.
Душата на този брат се яви на мен и на моя старец и молеше за помощ. Винаги го споменавах на Литургия, но старецът ми каза, че той иска и Трисвятое. Каза ми също да ходя след Божествена Литургия облечен в богослужебни одежди, да чета молитви в негова памет, и ми каза какви молитви за упокоение на душата му. След като направих всичко това, го виждам пред един огромен дворец, беше сумрак, почти нощ, и той с фенер в ръце тичаше да си купи масло, а аз му казвам:
— Какво правиш, отче мой?
— Остави ме, не ме задържай – отговори той, — отивам да купя масло.
Тогава му казвам:
— Отче мой, сега е късно, вратата е затворена, не продават масло. Трябваше да си купиш, когато беше отворена (Мат. 25:1 – 13), — и го видях как изчезва навътре в един тъмен тунел.“
„Блаженият старец Иаков“, изд. Православно отечество