В края на 50-те години на миналия век облаците над Киево-Печерската Лавра започнали да се сгъстяват. Появявили се слухове за затварянето на манастира. По този повод от време на време пристигали комисии от различни нива и изготвяли доклади, че манастирът е в окаяно състояние. Мнението на монасите и наместника не било взимано под внимание.
Зачестили провокациите. Екскурзии с гид-атеист целели да осмеят „фалшивите“ мощи и мироточивите глави. Все повече журналисти започнали да идват в Лаврата, за да пишат клевети. Веднъж пристигнал фоторепортер от вестник „Украинска Правда“, за да снима как архимандрит Нестор излиза от волгата си и да заснеме и други „компромати“. Няколко монаси попречили на това начинание. Те веднага били арестувани и обвинени в „злонамерено хулиганство” – „пребиване“ на фоторепортера на „Украинска Правда“, другаря Осадченко.
На 10 март 1961 г. под предлог за „ремонтно-реставрационни работи“ Киево-Печерската Лавра била затворена.
На 13 март в Киев, в района Куреньовка, се случва бедствие: купища строителни отпадъци късат преградна дига на хранилище за промишлени отпадни води и мощен поток от кал и отпадъци с височина над десет метра залива жилищния район като помита всичко по пътя си. Загиват повече от две хиляди души.
Властите старателно криели информацията за случилото се, но киевчани упорито свързвали (и до днес свързват) тези две събития – затварянето на Киево-Печерската Лавра и Куреньовската трагедия.