Старецът Силуан Атонски, познаващ милостта на Светия Дух, небесната сладост на смирението, писал: “О, богоугодно смирение! Сладки са твоите плодове, защото те не са от този свят… О, смирена душо! Ти си като градина с цветя, във вътрешността на която има дивни места, които обича да посещава сам Господ.”
В следващия си разказ няма да възхваляваме смирението, защото нямаме намерение да разказваме за някой смирен монах. Напротив, ще изведем на преден план монаха Иларион, който бил обладан от духa на гордостта. Така или иначе то ще послужи за прослава на дара на смирението, макар и от обратната страна.
Събитието, за което ще стане дума, се случи през 1914 г. в Катунакия, в каливата “Рождество Христово”, намираща се малко под келията на отец Игнатий.
Това бяха важни дни за общността на стареца Макарий, чиито отци строяха втория етаж на каливата си. Работата вървеше към своя край – оставаше да се изгради покривът. “Деца мои – каза старецът, – слава Богу, всичко върви добре. Сега ще трябва да се качат дъските за покрива. Бъдете внимателни: дъските са тежки. Нека ги дигаме внимателно една по една. И не е нужно да бързаме много.”
Всички се захванаха за работа. Отец Иларион, най-младият от всички, не искаше да носи дъските една по една. Тъй като беше голям и силен мъж, той реши да ги вдига по три.
“Отче Иларионе – му казаха другите братя, – дъските са тежки. Не вземай три наведнъж, защото това ще навреди на здравето ти.”
Той обаче не обърна ни най-малко внимание на съветите на братята. “Какво ги интересува моята работа? – помисли си той. – Аз знам колко мога да нося.”
Когато старецът узна за това, той направи забележка на ученика, но той не обърна внимание и на това. Виждайки възмутителното и неуместно за ученик пренебрежително отношение, старецът се ядоса, тъй като му се бе налоложило да се справи с дяволската гордост и непослушание.
Съгласно моняшеските предания, ученик, който е разгневил стареца, го очаква тежко наказание. И това не закъсня. Гордият монах, който искаше да прави всичко по своему, с три дъски на гърба си се изкачи до върха и оставяйки ги, тозчас го постигна наказанието. Той попадна под властта на демон. Това не беше обикновен демон, а страшен и ужасяващ, който със своя гняв развълнува цялата околност. От устата на нещастника излизаха отвратителни думи, а другите проявления на бесноватостта всяваха страх и ужас наоколо.
– Какво се случва? Какво се случва? – С недоумение се питаха отците от околните каливи.
– Иларион, ученикът на стареца Макарий, е побеснял! В Иларион се е вселил бяс! Зъл демон го е обладал! Дано Бог го избави!
Отец Игнатий, който също беше един от съседите, веднага научи за случая. Тъй като беше опитен в такива неща, той веднага разбра, че злият демон не може да бъде прогонен без голяма битка. Без да се бави, той нареди да извикат много йеромонаси и монаси в Рождественската калива, за да обединят молитвите си и да извършат над страдащия Тайнството Маслосвет.
Седем свещеници участваха в извършването на Тайнството. Самото чинопоследование носеше необикновена атмосфера: обстановката в храма беше напрегната до краен предел поради всеобщото вълнение, а видът на бесноватия разкъсваше сърцето. В средата на храма лежеше Иларион, обладан от демона, завързан за дъска с множество въжета. Нещастният искаше да носи три дъски, а не една, и ето самият него донесоха на една дъска, завързан за нея. Редом с него стояха няколко силни монаси, тъй като демонът разкъсваше всички въжета със страшна сила.
Свещениците започнаха да четат молитвите с напрежение и умолителни гласове, макар че от време на време благолепието на Тайнството бе нарушавано от демонски вопли и ругатни.
“Безначальне, Вечне, Святе святых,” – започна да се моли отец Игнатий с треперещ от вълнение глас, ръководейки извършването на Тайнството. – “Буди елей сей, елей радования, елей освящения, одежда царская, броня силы, всякаго диавольскаго действа отгнание…”.
Благодарение на молитвите и сълзите на отците, на ходатайството на свещениците и на силата на светото Тайнство се случило чудо: страшният обитател излязъл от Иларион. Страшното изпитание приключило, след като гордият монах получил добър урок, полезен и за много други. Всички имаха нещо да разкажат и да се поучат.
Разбира се, най-голяма полза получил отец Неофит, ученик на отец Игнатий. Преди Тайнството Маслосвет той пазел бесноватия. Отец Неофит знаел, че Бог не може да допусне такова наказание без особена причина, и затова задал въпрос, който трябва да доведе до изясняване на повода:
– Лукав бяс, защо влезе в Иларион?
– Махай се оттук! – отговорил демонът. – Мислиш, че аз ще ти отговарям?
– В името на Пресветата Троица ти заповядвам да кажеш причината.
– Каква е твоята грижа? Защо ми заповядваш, след като не си нито свещеник и изобщо никой? А аз влязох, защото… защото беше горд.
– Отново ти заповядвам в името на Светата Троица: кажи ми какво означава да си горд?
Тогава демонът неохотно, принуден от заклинанието, направил забележително признание:
– Какво означава да си горделив? Ето това: този, който през всичките двадесет и четири часа на денонощието нито веднъж не си помисля, че е грешник, той се нарича го-орд-е-лив!
Демонът извика края на изречението с повишен тон.
Думите дълго звучаха в ушите на отец Неофит. “Боже мой – повтаряше той отново и отново, – спаси ме от гордостта”. Той завинаги запомнил урока, получен от бесноватостта на Иларион.
“Бог се противи на горделиви”. Светото Писание, сякаш желаейки умишлено да подчертае тази боговдъхновена истина, я повтаря три пъти (Притчи 3:34, Иаков 4:6, 1 Петр. 5:5).
Както казва Свети Йоан Лествичник, “гордостта е отхвърляне на Бога”. За това ни напомня поучителната история за страданията на гордия Иларион, който желал да се прослави, като вдигне две допълнителни дъски, но вместо това бил унизен повече от всички.
Архим. Херувим Карамбелас
Из “Современые старцы Горы Афон”