Желанието на сърбите в Канада да имат свой манастир, който да бъде център на епархията, e изразенo още по времето на владика Николай (Велимирович). Това желание започва да се реализира с формирането на Канадската епархия, по инициатива на първия Канадски епископ – владика Георги. На епархийския събор през 1987 година той предлага да се закупи място, на което да бъде изграден първият сръбски манастир в Канада.
Когато с Божията помощ мястото е намерено и закупено започват мъките около получаването на съгласието на съседите за строежа. Тогава двадесет души се възпротивяват и събират 218 подписа срещу изграждането на манастира. Настава същинска война, която прераства в обтегнат съдебен процес.
Противниците се подготвят добре. Снимат терена, доказват, че манастирската църква ще наруши гледката, чистотата и тишината на това място.
Един от водачите на комшийския бунт, Ник Лохоки твърди, че мястото, закупено от новите собственици, на което преди това никога не е имало отпадъци, вече е пълно с такива и плъхове скачат около къщата му. Това твърдение е несъстоятелно, тъй като къщата му се намира на 200 метра от манастирския имот. Въпреки това господинът подкрепя думите си с доказателства: снимки на купчини смет. Фотографът лъжливо потвърждава достоверността на казаното. Тогава адвокатът – Милен Протич го пита как е дошъл да снима на това място без да прекрачи незаконно в манастирския имот. „Минах през имота на г-н Лохоки“ е отговорът. Но това е невъзможно: от Лохокиевата къща до манастира мястото е непроходимо, обрасло с храсти. На въпроса кога са направени снимките, отговорът отново е необоснован: „през януари“. Последният пикник в манастира е бил през първата половина на август. По-натам фотографът твърди, че около боклука е забелязал следи от плъхове, при което адвоката казва: „Е, тия плъхове трябва да са били като коне, за да оставят следи в тревата!“. Тогава съдията отказва да приеме мъглявите доводи на свидетеля.
Друг свидетел в процеса е госпожа Даниелс, която сравнява бъдещия манастир с друг такъв в Калифорния, където, според нея, се вършели всякакви неморални неща. Неуморна в нападките си, тя пита архитекта Ричард Рейсън как мисли да вдигне църквата без да изсече част от близката гора… Накрая заявява: „Аз не искам да виждам тази противна църква пред къщата си!“. Бог който всичко чува, изпълнява желанието ѝ и още преди църквата да бъде вдигната бизнеса на въпросната госпожа се срива. Банката взима къщата ѝ и тя наистина не успява да види новоизградения храм. Изпълнено е и желанието на нещастния комшия-лъжесвидетел Ник Лохоки, водачът на съседския бунт, който не пожелава да види кръста. Той умира ненадейно на самия ден на поставянето на кръста на църквата.
На 21 октомври 1992 г. Патриарх Павле освещава основите на бъдещия манастир, а на 12 юни 1994 г. – изградената манастирска църква. Заради красотата на мястото и възможността да се посрещнат множество вярващи, на 24 юни в юбилейната за християнството 2000 година там се състои всеправославно тържество, на което участват поместните юрисдикции. Така, в Деня на Епархията, в неделя на Всички светии, манастирът е посетен от 10 000 души – сърби, гърци, руснаци, румънци, българи, грузинци, православни американци.
По разказа на Епископ канадски Георги, от книгата му „Ковчеже със спомени. Моят път към Бога“, 2011 г.