Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ (Амос 3:6).
В Разград направили едни статуи, едната – на „дядо Господ“, едната – на Сталин. И младите учителки, ради страх, каквото им наредят, това правят. „Ще заведете децата там, при тези статуи!“ – казват им. Това става през 1947 година юли месец. Властта е сатанинска, дяволска. Нагодена е работата.
„Ами ще викаме към „дядо Боже“ и ако Той пусне бомбони отгоре, на Него ще се молим. А пък ако не пусне, ще се молим на дядо Сталин“. Викат към „дядо Господ“, нищо не става. Обръщат се към дядо Сталин, дърпат жицата…
„Е, деца! На кого сега ще вярваме – на този, който дава бонбони или на Който не дава?“ – Съблазън на децата… Гледат да хванат из основи поколението на децата и като порасне, той го научил на безбожен дух. Ще вземе да спори с тебе. И какво? – Ще му опонираш?
А Спасителят казва: „Който съблазни едно от тия малки деца, за него е по-добре да му се надене воденичен камък на врата и да се хвърли в морето“ (Ср. Марк 9:42; Мат. 18:6; Лук. 17:2 ).
А пък вие знаете: „Бог забавя, но не забравя“. Така е думата. Пък тук не е забавил. Не е забавил в Разград. Още същият ден, аз съм свидетел, като заваля дъжд, потъмня небето, Разград стана море с лодки из града. Напълниха се магазини, напълниха се мази, напълни се всичко в града. Дойде съобщение до нас – войските да отидем там…
Не го намирам нито във вестник написано, нито по телевизията това събитие. Защо? Ами, разбира се, защото като го съобщят на народа, народът ще повярва, ще се изплаши. Както един баща като шамароса едното дете и другите заплакват, и трябва да слушат. Но те (властимащите) не го казваха, за да върви тяхната програма, безбожната (пропаганда).
Не съм го намерил нито във вестник написано, нито по телевизията съм го видял. Хем не ви връщам с две хиляди години назад, а това става през моите години, в мое време. Мълчат.
Отец Георги Жегларски, Беседа за атеистичния режим
Източник: https://pravoslaven-sviat.org, https://youtu.be/cIfnfuhbzTI
Кратко описание на събитието е запазено в Държавен архив – Разград: “На 2 юли 1947 г, катастрофално наводнение връхлита града. Юлският ден е тежък, започва да вали. В 18.30 часа мощна водна стихия от придошлата река Бели Лом помита града. Критичните часове са от 18.30 до 4.30 сутринта на 3 юли… Най-тежка загуба са човешките жертви – 16 на брой. От наводнението е пострадала 1/3 част от града – 913 дка. Пострадали са 943 сгради. Напълно са унищожени над 1300 дка със земеделски култури. Удавени са над 1000 домашни животни. Градският водопровод е разрушен частично. Градът остава разцепен на две от реката”.