Чашата Христова

Двама любими ученици на Господа искаха от Него престоли на славата – Той им дари Чашата си (Мат. 20:23). Чашата Христова са страданията. Чашата Христова дава на земята на причастниците си участие в благодатното Христово царство, приготвя за тях на Небето престоли на вечна слава. Всички ние сме безответни пред Чашата Христова; ни­кой не може да се оплаче от нея, да се откаже от нея; защото Заповядалият вкусването й Сам преди всички я изпи.

О, дърво за познаване на добро и зло! Ти уби в рая на­шите родоначалници, като ги измами с прелестите на чувст­веното наслаждение и с прелестите на разума. Христос, Изкупителят на погиналите, донесе на земята, при падналите и изгнаниците, Своята спасителна Чаша. Чрез горчилката на тази Чаша в сърцето се унищожава престъпното, убийствено греховно наслаждение; чрез смирението, обилно изливащо се от нея, се умъртвява гордият плътския разум; на пиещия с вяра и търпение от нея му се връща вечният живот, отнет и отне­ман от нас чрез вкусване на забранения плод.

„Замени съображенията с вяра и изпий мъжествено горчивата Чаша“

Чашата Христова, чашата на спасението ще приема (Пс. 115:4). Чашата се приема, когато християнинът търпи земните скърби със смиреномъдрие,  заимствано от Евангелието. Свети Петър се спуснал с изваден нож в защита на Богочовека, обкръжен от злодеи; но прекроткият Господ Иисус казал на Петър: Тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец? (Йоан. 18:11). И ти, когато те заобиколят беди, казвай за утеха и подк­репа на душата си: Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец? Горчива е Чашата; само при поглед към нея се губят всички човешки съображения. Замени съображенията с вяра и изпий мъжествено горчивата Чаша – подава ти я всеблагият и премъдър Отец. Не фарисеите, не Каиафа, не Иуда са я приготвили, не Пилат и неговите воини я подават! Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?

Фарисеите замислят злото, Иуда предава, Пилат заповяд­ва незаконното убийство, воините на управителя го извърш­ват. Всички те са си приготвили сигурна гибел със злодеяни­ята си; не си приготвяй и ти също толкова сигурна гибел чрез злопаметност, желание и мечтаене за мъст, негодуване сре­щу враговете си.

Небесният Отец е всемогъщ, всевиждащ; Той вижда скърбите ти – и ако би намирал, че е нужно и полезно да от­върне от теб Чашата, то непременно би сторил това. Господ – свидетелстват и Писанието, и църковната исто­рия – в много случаи е допускал скърби върху възлюбените Си и в много случаи е отклонявал скърби от възлюбените Си съобразно непостижимите Си съдби. Когато Чашата се яви пред теб, не гледай човеците, ко­ито ти я подават; повдигни взора си към Небето и кажи: Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?

Чашата на спасението ще приема. Не мога да отхвърля Чашата – залога за небесни, вечни блага. Христовият апостол ме наставлява на търпение: През много скърби – казва той –трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). Нима да отхвърля Чашата – средството за достигането, за развиването в себе си на това царство! Ще приема Чашата – Божия дар.

Чашата Христова е Божи дар. Вам е дарувано – е напи­сал великият Павел до филипяни – заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него (фил. 1:29). Приемаш Чашата, на пръв поглед както изглежда от човешки ръце. Какво те интересува, праведно ли постъпват тези човеци или незаконно? Твоята работа е да постъпиш праведно съгласно задължението на Иисусов последовател -с благодарност към Бога, с жива вяра да приемеш Чашата и мъжествено, до дъно да я изпиеш.

Приемайки Чашата от човешки ръце, си спомни, че тя е Чаша не само на Невинен, но и на Всесвят. Като си спомниш това, повтори за себе си и за подобните на теб страдалци -грешници, думите на блажения и благоразумен грешник, ко­ито той произнесъл, бидейки разпнат отдясно на разпнатия Богочовек: Ние (…) получаваме заслуженото според делата си (…) Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лук. 23:42).

После, като се обърнеш към хората, им кажи (ако ли пък те не са в състояние да разберат и да приемат думите ти, то, за да не хвърляш честните бисери на смирението под краката на неможещите да ги оценят, кажи в мисълта и сърцето си): „Благословени да сте, инструменти на Божията правда и ми­лост, благословени да сте отсега и довека!” Само с това ще изпълниш заповедта на Евангелието, която казва: Обичайте враговете си, благославяйте ония, ко­ито ви проклинат (Мат. 5:44). Помоли се за тях на Господ, за нанесените ти оскърбле­ния и обиди да им бъде въздадено с временни и вечни награди, извършеното над теб да бъде вменено на съгрешилите на Христовия съд за добродетел.

„Макар сърцето ти и да не иска да постъпва така, при­нуждавай го“

Макар сърцето ти и да не иска да постъпва така, при­нуждавай го; защото само насилващите сърцето си към из­пълняване на Евангелските заповеди могат да наследят Не­бето (Мат. 11:12). Ако не искаш да постъпваш така, значи не искаш да бъдеш последовател на Господ Иисус Христос. Старателно вникни в себе си и се огледай: не си ли си намерил друг учи­тел, не си ли му си се подчинил? Учителят на омразата е дя­волът.

Ужасно престъпление е човек да обижда, да притеснява ближните си; ужасно престъпление е убийството. Но който мрази своя гонител, клеветник, предател, убиец, злопаметен е по отношение на тях, отмъщава им, грехът на този човек е много близък до техния грях. Напразно се представя той пред себе си и пред другите за праведник. Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец (1 Йоан. 3:15) – е възвестил любими­ят Христов ученик.

Живата вяра в Христа наставлява (християнина) да при­ема Чашата Христова; а Чашата Христова влива в сърцата на причестниците си надежда на Христа; надежда на Христа дава на сърцето сила и утешение.

Каква мъка, каква адска мъка е – човек да се оплаква, да роптае срещу предопределената свише Чаша! Грешни пред Бога са ропотът, нетърпението, малодуши­ето и особено отчаянието – уродливи чеда на престъпното неверие. Грешен е ропотът против ближните, когато те са инст­рументи на нашите страдания; още по-грешен е той, когато Чашата слиза при нас направо от Небето, от Божията десни­ца. Който пие Чашата с благодарност към Бога, с благосла­вяне на ближните, той е достигнал до свещен покой, до бла­годатния Христов мир, още отсега се наслаждава в духовния Божи рай.

Временните страдания сами по себе си не означават нищо: ние им придаваме значение чрез нашата привързаност към земята и към всичко тленно, чрез нашата хладност към Христа и към вечността. Ти търпиш горчивината и отвратителния вкус на лекар­ствените смеси; търпиш мъчителното рязане и изгаряне на членове; търпиш продължителното измъчване с глад, продъл­жителното затваряне в стая; търпиш всичко това, за да бъде върнато изгубеното здраве на тялото, което, като оздравее, отново непременно ще се разболее, непременно ще умре и ще изгние. Потърпи горчивината на Чашата Христова, доставя­ща изцеление и вечно блаженство на безсмъртната ти душа. Ако Чашата ти се струва непоносима, смъртоносна – с това тя те изобличава: наричайки се Христов, ти не си Христов.

За истинските Христови последователи Чашата Христо­ва е чаша на радостите. Така светите апостоли, след като били бити пред събранието на иудейските старци, излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса (Деян. 5:41).

Чул праведният Иов горчиви вести. Вест след вест идва­ли да удрят в твърдото му сърце. Последната от вестите била най-тежка: поразяване на всичките му синове и всичките му дъщери от насилствена, внезапна, ужасна смърт. От силна скръб праведният Иов раздрал горната си дреха, посипал с пепел главата си, под действието на живеещата в него покор­на вяра паднал на земята, поклонил се на Господ и рекъл: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне! (Иов. 1:21).

Довери се с простотата на сърцето на Този, при Когото и космите на главата ти са преброени: Той знае с какъв раз­мер трябва да бъде подаваната ти целебна Чаша.

Гледай често към Иисус: пред убийците Си Той е като безгласно агне пред стригачите си; предаден е на смърт като кротка овца на заколение. Не сваляй от Него очи – и страда­нията ти ще разтворят с небесна, духовна сладост; раните на Иисус ще изцелят раните на твоето сърце.

Спрете се! – казал Господ на онези, които искали да Го защитят в Гетсиманската градина, а на дошлия да Го върже изцелил отрязаното му ухо (Лук. 22:51). Или мислиш – възразил Господ на опиталия се да отвърне от Него Чашата чрез оръжие, – че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще Ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? (Мат. 26:53).

„По време на беди не изразходвай силите на душата си в търсе­не на тази безсилна помощ“

По време на беди не търси човешка помощ; не губи скъ­поценно време, не изразходвай силите на душата си в търсе­не на тази безсилна помощ. Очаквай помощ от Бога; по Не­гов знак, когато му дойде времето, ще дойдат хора и ще ти помогнат.

Мълчал Господ пред Пилат и Ирод, не произнесъл ни­какво оправдание. И ти подражавай на това свято и мъдро мълчание, щом видиш, че враговете ти те съдят с намерение­то непременно да те осъдят, съдят те само за това – да прик­рият чрез маската на съда своята злонамереност.

Независимо от това, дали Чашата ще се яви пред теб предшествана или предхождана от постепенно натрупващи се облаци, или внезапно, носена от свиреп вихър, казвай за нея на Бога: „Да бъде Твоята воля.”

Ти си ученик, последовател и слуга на Иисус. Иисус е казал: Който Ми служи, нека Ме последва и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител (Йоан. 12:26). А Иисус прекарал земния Си живот в страдания: бил гонен от раждането Си до гроба; злобата от самите Му пелени Му приготвяла насилст­вена смърт. Като постигнала целта си, тя не се наситила – мъчела се да изкорени и самия спомен за Него от лицето на земята.

По пътищата на временните страдания са преминали в блажената вечност след Господа всички Негови избраници. Невъзможно е, пребивавайки в плътски наслаждения, да пре­биваваме заедно с това в духовно състояние. Затова Господ непрестанно преподава на възлюбените Си Своята Чаша, чрез нея поддържа в тях мъртвост по отношение на света и спо­собност да живеят живота на Духа. Преподобни Исаак Сирин е казал: „Човекът, за когото Бог особено се грижи, се позна­ва по непрестанно изпращаните му скърби”¹.

Моли Бога да отклони от теб всяка беда, всяко изкуше­ние. Не бива дръзко да се хвърляш в бездната на скърбите – в това има горда самонадеяност. Но когато скърбите дойдат сами – не се бой от тях, не мисли, че са дошли случайно, по стечение на обстоятелствата. Не, те са допуснати от непости­жимия Божи Промисъл. Пълен с вяра и с ражданите от нея мъжество и великодушие, плавай безстрашно сред мрака и воюващата буря към тихото пристанище на вечността: неви­димо те ръководи Сам Иисус.

С благочестиво дълбоко размишление изучи молитвата на Господ, която Той произнесъл към Отца в Гетсиманската градина в изключително трудните часове, които предшества­ли Неговите страдания и кръстна смърт. С тази молитва посрещай и побеждавай всяка скръб. Отче Мой – моли се Спасителят, – ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:39).

Моли се на Бога за отдалечаване на бедата от теб и за­едно с това се отричай от своята воля като греховна воля, сляпа воля; предавай себе си, душата и тялото си, обстоятел­ствата си – и сегашните, и бъдещите, предавай близките на сърцето ти твои ближни на Божията всесвята и премъдра воля.

Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна (Мат. 26:41). Когато ни обкръжат скърби, е нужно да учестяваме молитвите, за да привличаме към себе си особена Божия благодат. Само с по­мощта на допълнителна благодат можем да тъпчем всички временни бедствия.

След като получиш свише дара на търпението, внимател­но бодърствай над себе си, за да запазиш, да задържиш при себе си Божията благодат. В противен случай грехът незабелязано ще се промъкне в душата или тялото и ще я прогони от нас.

А ако поради небрежност и разсеяност пуснеш в себе си грях, особено – този, към който немощната ни плът е така склонна, който осквернява и тялото, и душата, то благодатта ще отстъпи от теб, ще те остави самотен, гол. Тогава скръб­та, допусната за твое спасение и усъвършенстване, сурово ще настъпи към теб, ще те смаже с печал, униние, отчаяние, за­това, че си държал Божия дар без нужното благоговение към дара. Побързай с искрено и решително покаяние да върнеш на сърцето чистотата, а чрез чистотата – дара на търпението: защото той като дар на Светия Дух почива само в чистите.

Светите мъченици са пеели радостна песен сред разпа­лена пещ, ходейки по гвоздеи, по острието на мечове, седей­ки в казани с вряла вода или зехтин. Така и твоето сърце, като привлече към себе си чрез молитва благодатно утешение, пазейки го при себе си чрез бдителност над себе си, ще пее сред нещастия и жестоки беди радостна песен на хвала и бла­годарение към Бога.

Умът, очистен чрез Христовата Чаша, става зрител на духовни видения: той започва да вижда всеобхващащия, неви­дим за плътските умове Божий промисъл, да вижда закона на тлението във всичко тленно, да вижда близката до всички, необятна вечност, да вижда Бога във великите Му дела – в създаването и възсъздаването на света. Земният живот се представя пред него като скорозавършващо странстване, съ­битията – като съновидения, благата му – като кратковремен­на съблазън за очите, като кратковременна, пагубна измама на ума и сърцето.

Какъв е плодът на временните скърби, принасяй от тях за вечността? Когато на свети апостол Йоан му било показа­но Небето, един от небесните жители го попитал, посочвай­ки към безчисленото събрание на светлоносни хора, облече­ни в бели дрехи, които празнували пред Божия престол свое­то спасение и блаженство: Тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? – Аз – казва Йоан Богослов – му отго­ворих: ти знаеш, господарю. Тогава небесният жител казал на Богослова: Те са, които идват от голямата скръб; те опра­ха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца. Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Него­вия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; защото Агнецът, Който е сред престо­ла, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им (Откр. 7:13-17).

Отчуждаване от Бога, вечна мъка в ада, вечно общуване с дявола и с дяволоподобни хора, пламък, студ, мрак на гее­ната – ето кое е достойно да бъде наречено скръб! Това на­истина е скръб – велика, ужасна, нетърпима.

Земните наслаждения водят до голяма вечна скръб. От тази скръб предпазва, спасява Чашата Христова, кога­то пиещият от нея пие с благодарност към Бога, със славословие на всеблагия Бог, подаващ на човека в горчивата Чаша на временните скърби Своята безпределна, вечна милост.

Св. Игнатий Брянчанинов

Източник: Свети Игнатий Брянчанинов, Творения, том 1, АСКЕТИЧНИ ОПИТИ – част 1, Славянобългарски манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф“, 2005