Освен срещите със забележителни хора, които с живота си свидетелстват за нашия Господ Иисус Христос, имах и много други прекрасни срещи в живота си. Преди всичко това бяха срещите с книги, които разкриват тайните на духовния свят.
Сред тези книги е „Древният Патерик”. За пръв път тази книга попадна в ръцете ми през 1990 г. в Оптина. Един поклонник ми я даде да я прочета… Книгата бе джобен формат и самоделна – некачествено ксерокопие… Но зад неугледния ѝ вид човек можеше да открие съкровищата на светите отци от египетската пустиня, техните дивни изречения, които душата попиваше като жива вода.
След беглото и ентусиазирано запознанство с книгата, се наложи да я върна. Каква беше радостта ми, когато сред книгите, изпратени от Гърция през 1991 г. от манастира „Параклит” (намиращ се в Атика, Гърция) от архимандрит Тимотей (Сакас), в пратката видях издание на „Древния патерик“ с красива корица. Книгата попадна в ръцете ми! За известно време тя се превърна в настолна книга, която отварях всеки ден. В специална тетрадка записвах изреченията, които особено допадаха на душата ми. В пратката с книги имаше и малка Пасхална картичка, на която беше написано с красив шрифт:
„Скъпи в Господа, Владислав. Изпращам на теб и твоите приятели нашето издание, а вие го споделяйте помежду си и препрочитайте тази духовна литература. Моля, след като го получите, да ме уведомите. Утвърждавайте се в Православната вяра и се спасявайте. Господ Бог да е с вас. Архимандрит Тимотей.”
Моля се за отец Тимотей от гръцкия манастир „Параклит” като за свой благодетел… Споменът за добрия човек, който повярва в мен, ми дава сили да продължа напред.
Тази есен много големи и малки събития се събраха като пъзел и тук няма да се спирам подробно на тях. Така се случи, че на 20 септември, в навечерието на празника Рождество на Пресвета Богородица, дойдох в гръцкия манастир Параклит, за да се срещна лично с архимандрит Тимотей.
Преди всичко бях движен от чувството на благодарност към човека, който преди четвърт век ме беше наситил с духовна храна. Започнах разговора си с него, като му показах малката Пасхална картичка, която по чудо беше оцеляла, и лично му благодарих за духовната подкрепа чрез неговите книги.
Разговаряхме около час. Той ми показа прекрасния, благолепен манастир, където е игумен вече четиридесет години.
Поглеждайки назад и припомняйки си отново подробностите от тази среща, осъзнавам, че тя може да бъде описана най-добре с един разказ от „Древния Патерик“. В главата „За любовта” се разказва една забележителна история:
„Трима отци имали навика всяка година да ходят при блажения авва Антоний. И двама от тях го питали за помислите и за спасението на душата, а един винаги мълчел, без да пита за нищо. След дълго време авва Антоний му казва: от толкова време идваш тук и никога не си ме питал нищо. А той му отвърнал: достатъчно ми е само да те гледам, отче“.
Да бъдеш редом до праведен човек само по себе си е велико благо. Благодаря на Бога, че видях такъв човек и бях редом до него.
Архимандрит Тимотей сподели, че при пътуванията му в Русия често му задавали въпроси за манастирите и монашеството.
– На тях отдавна е отговорил свети Игнатий! Нужно е да се четат неговите съчинения! – съветвал той.
Свещеник Владислав Мишин