– Отче, когато някои хора придобият положително безпокойство, какви книги да четат, за да си помогнат?
– Първо да четат Евангелието, за да научат какво казва Христос. Малко да се трогнат, а след това да четат и Стария Завет. Знаеш ли колко е трудно, когато не са чели нищо, а идват и търсят от тебе помощ? Все едно някое дете от началното училище да отиде при някой професор от университета и да му каже: “Помогни ми”. Какво да му каже професорът? “Едно и едно прави две”? Други пък нямат положително безпокойство. Идват и ти казват: “Нямам никакъв проблем, всичко ми е наред, отче, просто минах да те видя”. Никога човек не може да каже, че всичко му е наред. Все нещо ще има. Подвигът в духовния живот никога не свършва.
Други ми казват: “Кажи ни нещо духовно”. Все едно да отидат при бакалина и да му кажат: “Дай ни стоки”. И бакалинът ще изпадне в недоумение. Нямат нищо конкретно, например да поискат еди-колко си кила захар, толкова ориз и т.н. Казват: “Дай ни стоки”. Или все едно да отидат при аптекаря и да кажат: “Дай ни лекарства”, без да му кажат преди това от какво страдат, дали са ходили на лекар и какво им е казал лекарят. Иди че се разбери с тях! А онзи, който притежава доброто безпокойство, вижда какво му липсва, иска го и получава полза. Когато бях новоначален, щом прочитах нещо, след това си го преписвах, за да не го забравя и се стараех да го изпълнявам. Не четях, за да ми мине времето по-приятно. Чувствах в себе си положително безпокойство и когато не разбирах нещо, питах, за да науча. Четях малко, а много изпитвах себе си с онова, което четях. “Къде се намирам? Какво правя?” Поставях себе си на подсъдимата скамейка. От всичко, което четях, гледах да придобия някаква полза.
Днес хората от много четене са станали като магнетофони, които записват множество касети с излишни неща. Обаче според авва Исаак “Учението без деяние е залог за срам” 1. Виж как онези, които се интересуват от спорт, четат спортни списания или вестници и си седят. Може те самите да са станали като угоени телета, но се възхищават на спортистите. Казват: “Този е изумителен! Браво! О!…”. Обаче сами не проливат и малко пот, нито смъкват някое кило от теглото си. Четат спортни издания и се изтягат – така нямат полза. Остават си с удоволствието от четенето. Някои от светските хора четат вестници, други – приключенски романи, други отиват на стадиона да гледат някое състезание и така си прекарват времето. Същото правят и някои, които четат духовни книги. Може по цяла нощ да четат с настървение духовни книги и да изпитват удоволствие. Вземат една духовна книга, сядат малко по-удобно и четат. След това казват: “Получих полза”. По-добре кажи, че си изпитал удоволствие, че си прекарал приятно времето си. Защото това не е полза. Получаваш полза само когато със съдържанието на това, което четеш, изпитваш себе си и се стремиш да го прилагаш в живота си: “Какво се казва в прочетеното? Аз къде се намирам духовно? Какво трябва да правя?”. Освен това колкото повече научава човек, толкова по-голяма отговорност носи. Не казвам да не чете, за да не знае много и да няма отговорност – това е лукавство. Но нека човек не чете само за удоволствие. Лошото е, че ако чете и има добра памет, запомня много неща, може и да говори много и да залъгва себе си, т.е. да мисли, че прилага прочетеното. Така създава и у себе си, и у другите погрешни впечатления. Затова не успокоявайтесебе си с това, че много четете. Обърнете се към изпълняване на прочетеното. Многото четене ни образова енциклопедично – нали така се казва?
– Да, отче.
– Обаче целта ми е да се образовам богоцентрично. Не съм тръгнал да ставам университетски професор, тъй че да съм длъжен да знам много. Но дори да ми потрябва нещо от другата област на знанието, лесно ще го науча, когато съм придобил богоцентричното образование. Разбрахте ли?
– Когато човек е разсеян, добре ли е да се съсредоточи с четене?
– Да, добре е да прочете нещо много силно, за да се съгрее душата. Така земните грижи биват затиснати, а умът се пренася в божественото пространство. Иначе умът отива в едно или друго занимание, в което е пребивавал по-голяма част от времето.
– Отче, когато човек е уморен или притеснен, му се ще да прочете нещо по-леко – някой разказ или роман.
– Нима няма духовни книги, които са подходящи за такива случаи? Целта не е човек да забрави притеснението си, но да се избави от него. Другите книги не могат да го освободят. Романите, вестниците, телевизията не помагат в духовния живот. Често дори и някои религиозни списания нанасят вреда на християните, защото възбуждат неразумна ревност и причиняват смущение. Внимавайте, недейте да четете излишни неща в свободното си време. Някои четива са такива, че все едно се опитваш да се наситиш с разводнена варена тиква, или все едно ровиш в куп слама, за да намериш едно пшеничено зърно. Някои казват: “Да, обаче това ме отморява”. Как ще те отмори, когато ти замотава ума и започват да те болят очите? По-добре да поспиш, за да си починеш. От това какво чете човек, можеш да разбереш духовното му състояние. Ако е много светски, чете непристойни списания; ако е по-малко светски, чете не толкова безсрамни списания и вестници. Ако е вярващ, чете религиозни издания или съвременни духовни книги, или светоотечески и т.н.
– Отче, кои духовни книги са по-полезни?
– Много са полезни различните светоотечески книги, които в наши дни, слава Богу, се намират в изобилие. В тях човек намира това, което желае и което му е нужно. Те са чиста духовна храна и сигурно ръководство по духовния път. Но за да получим полза от тях, трябва да ги четем със смирение и молитва. Светоотеческите писания са подобни на снимки с ядрено-магнитен резонанс, защото както в едните се заснема с подробности телесното състояние на човека, така в другите е заснето духовното му състояние. Във всяко изречение на светоотеческите писания се крие не един, но множество духовни смисли и понятия и всеки ги разбира според духовното си състояние. Добре е по възможност да се четат оригиналните текстове, а не преводи 2 , тъй като преводачът тълкува оригинала в съответствие със собствената си духовност. Всеки случай, за да разбере човек светите Отци, трябва да се събере, да съсредоточи ума си и да живее духовно, защото светоотеческият дух може да се възприеме само по духовен начин. Особено полезни са аскетическите слова на авва Исаак Сирин, но трябва да се четат по малко, за да може да се смила храната. Също и “Евергетинос” 3 е едно голямо благодеяние, защото чрез него можем да обхванем целокупно светоотеческия дух. Полезен е, защото описва последователно подвизите на Отците срещу всички страсти и душата ни узнава как те са се трудили, и получава помощ. Житията на светиите също са една свещена история и затова са много полезни, особено за децата. Но да не ги четем просто като разкази.
Не е нужно да имаме много знания, за да придобием благоговение. Ако размишляваме над малкото, което знаем, сърцето ще бъде уязвено от Христовата любов. Има хора, които от един тропар биват грабнати нависоко, а други знаят всичко наизуст, но не чувстват нищо, защото се намират извън духовната действителност. И така, четете светите Отци, макар и по няколко реда на ден. Това са много силни витамини.
1 Виж Слово първо: “Словото, говорено въз основа на деяние, е съкровищница на надеждата; а мъдрост, неоправдана от деяние, е залог за срам”.
2 Старецът има предвид съвременните светоотечески издания на гръцки език, където са дадени едновременно оригиналният текст и преводът му на ново-гръцки, или пък само новогръцки превод и които често са правени от студенти и млади преподаватели с научна цел, а не от духовен интерес и затова не предават добре духовния смисъл – б. пр.
3 Сборник с откъси от светоотечески писания и жития на светиите, подредени по теми. Съставен е от монах Павел от Константинополския манастир “Евергетис”, а за първи път е издаден през 18 век от преподобни Никодим Светогорец – б. пр.
https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.pdf