„Придобий пост и страх Божий… стой на молитва умилено, скромно, като си представяш, че се намираш пред Божия Престол и считаш себе си за прах и пепел, за паяк и мравка, а делото си – за паяжина, чувствай се като подсъдим, съден от Бога, престъпил заповедите Му и извършил всяко зло.“
Преп. Паисий Величковски
На 28 ноември се чества паметта на преп. Паисий Величковски (1722 – 1794) – православен подвижник и старец, възродил православното монашество в Украйна, Русия, Молдова, Румъния и други страни. От неговите последователи били основани знаменитите Оптинска и Глинска пустини, възобновени Светогорската и Нямецка Лаври, Валаамския манастир и много други. На Атон старецът основал Свято-Илиинския скит. Духовното му израстване е свързано с Киевската духовна академия и Киево-Печерската Лавра. Благодарение на трудовете му за пръв път са преведени на славянски език „Добротолюбие“* и другите светоотечески творения.
Преп. Паисий Величковски обновил древните устои на монашеския живот, върху които е процъфтявал той и със забравянето на които е падал все по-ниско и по-ниско. Тези устои са Иисусовата молитва и целият чин на молитвен подвиг, духовното, аскетическото просвещение, общежитието и старческото ръководство на начинаещите с откриване на помислите. Върху тези основи било създадено от преподобни Паисий и неговото братство от няколкостотин души. Давайки личен пример, той ръководил това братство в продължение на дълги години и съумял да възпита сонм подвижници.
Но огромната заслуга на стареца не се изчерпва с този подвиг. Той е носел и друг подвиг – подвига на създаване на аскетическа литература. Наистина, и преди преподобни Паисий е имало преводи на аскетически произведения на древни отци на монашеството, но тези преводи вече били станали рядкост. Освен това били направени хаотично, и най- важното – били забравени в практическия живот.
Много труд, сили, здраве, време и средства вложил в това преподобни Паисий, като за тази цел научил и старогръцки език. Времето, прекарано на Света Гора, е било време предимно на събиране на ръкописи, а животът в Молдавия е бил време на преводи и на прилагане на учението на светите отци в живота. От преводите на стареца са съставени и настолните книги на монаха: “Добротолюбие”, “Лествица” и “Поучения на преподобни Исаак Сирин”. С преводите си и с прилагането на светоотеческото аскетическо учение в живота старецът обновил руското монашество.
Той носил подвига на превеждането на светоотечески книги, както и подвига на лично ръководство на живота на монасите, чак до кончината си. Когато вече изнемогнал от старост, се трудел, седейки на постелката, цял затрупан с книги, и нощем, на светлината на свещ, пишел и пишел, без да обръща внимание на това, че тялото му било покрито с отворени рани от еднообразното работно положение и от напредналата възраст.
Няколко дни преди смъртта си все още препрочитал и поправял преводи.
След смъртта му с велико смирение и страх Божий преподобни Макарий Оптински пристъпва към издаването на неговите преводи: „Макар и Господ да е устроил чрез нашата обител да излязат на бял свят трудовете на блажения старец Паисий, преведените от него светоотечески душеполезни книги, ние не смеем да приписваме това на себе си. Вие знаете Кой и по какъв начин способства това дело, а ние служим само като малки оръдийца за това. И самият надпис: „Издание на Оптина Пустиня“ привежда в срам и страх, особено когато погледнеш своята нищожност, докато други мислят за нас високо, ръководейки се от изданието“.
Самият преп. Паисий, бидейки вече доста известен Старец, бил особено внимателен и предпазлив при превода на словата на светите отци и при преподаване на словото. Това, заедно с неговото смирение, направило труда му угоден на Бога.
Преди да отговори на някакъв важен въпрос, той винаги сверявал отговора си с написаното в Свещеното Писание и с творенията на светите отци. Така например отговаряйки писмено на различни въпроси от миряни, той накрая винаги пишел: „Като получите моите отговори, четете ги с внимание и ако намерите в тях нещо, което е съгласно със Свещеното Писание и истинното църковно разбиране, то последвайте моя съвет. Но ако аз в своите отговори съм сбъркал в нещо като човек, то вие не следвайте моето погрешно мнение, но във всичко се дръжте о здравото разбиране и разсъждение на Светата Съборна Църква, и по този начин никога не ще съгрешите.”
Старецът Паисий служел винаги с дълбоко смирение, благоговение и сълзи. Служението му така умилявало всички, че някои от преизобилие на чувства и сълзи не можели да стоят до края на службата и излизали за малко от храма, за да се успокоят. Почти всички плачели, плачел и старецът и от преизпълнено сърце казвал: “Слава Богу! Слава Богу!”.
Смиреният вид на преподобния Паисий сияел с чистотата на целомъдрието, лицето му – с отблясък от небесната слава. Пред очистения му взор се откривало тайното.
Благодарение на трудовете на преподобни Паисий днес са издадени много душеполезни светоотечески книги на български език.
___________________
* Освен българското издание на неговото „славянско Добротолюбие“, има пет-томно издание (на български език) на Добротолюбие-то, съставено от светителя Теофан Затворник