Обичам да украся тялото си с чисти, нови, прилични дрехи, а душата, помрачена от грехопадения, остава бедна, с кална, раздрана, изцапана дреха. Нямам и сълзи.
Вкамененото ми закоравяло сърце е неподвижно, сякаш никога не ще се раздели със земната тленност, сякаш ще пребивава безсмъртно на земята. Но часът на изхода на душата ми от тялото ще настъпи. Как ще премина през въздушните митарства? Как и с какво ще се явя пред Божието лице на Страшния съд, където ще ми бъде потърсена сметка за целия ми земен живот, дела, думи и помисли? Според Божията воля ли съм живял, за слава Божия ли съм вършил всичките си земни дела или не? Ако съм грешил с нещо, а греховете са толкова много, каял ли съм се, казвал ли съм на изповед всичките си зли деяния?
Този съд е човеколюбив и милостив, а тогава няма да има пощада. И тъй, накъдето и да се обърна, навсякъде виждам свои недостатъци, неизправности, грехопадения, а още не съм поставил начало на поправяне. Всеки момент тръбата на смъртта ще затръби или косата ще ме окоси като трева, а аз още не съм и мислил за това страшно и неизбежно събитие.
Горко ми, горко ми!
Схиархимандрит Виталий Сидоренко (1928-1992)