Веднъж аз се изповядвах на батюшката, говорейки по реда на заповедите. След като изслуша, той каза:
О. И. Всичко това са някак неизбежни, всекидневни грехове, за които трябва непрестанно да се каем мислено и да се поправяме. А ти ми кажи следното: какво е в сърцето ти, няма ли в него нещо греховно: злоба, вражда, неприязън, омраза, измама, отмъстителност, подозрителност, мнителност, недоброжелателство? Ето отровата, от която да ни избави Господ! Ето кое е важното!
Отговорих, че не усещам в себе си нито злоба, нито вражда, нито отмъстителност, нито нещо друго подобно, а само мога да се самообвиня в подозрителност, или по-точно, в недоверие към хората, възникнала в мен вследствие на много хорски несправедливости и неправди.
Батюшката отговори:
О. И. И за това няма да можеш да се оправдаеш. Помни: любовта зло не мисли и доброто око не ще види злото дори и там, където го има. Покривай всичко с любов, не се спирай на земната кал, достигай съвършенството на Христовата любов. Впрочем, и Христос не им се доверяваше, защото познаваше всички (Иоан. 2:24).
И. Т. Отче, как да се доверявам и да вярвам напълно на хората, след като ми се е случвало да търпя незаслужено, без вина, толкова много злини от тях? Понякога от предпазливост за бъдещето се отнасям недоверчиво и подозрително.
О. И. Защо ни е да гледаме в бъдещето? Доста е на всеки ден злобата му (Мат. 6:34). Да се предадем като деца на Небесния наш Отец, Той не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви (1 Кор. 10:15). Чрез подозрителността само ще се измъчиш, а и на работата не ще помогнеш, а само ще ѝ навредиш, ако предварително си представиш злото там, където може би такова няма. Ние да не вършим зло, а пък другите – нека ни причиняват, ако Господ допусне.
Веднъж казах на батюшката, че понякога съм подложена на изключително силно духовно изкушение, което не мога да опиша с думи. То прилича на униние, но в най-ужасна степен, едва ли не отчаяние – сякаш черен градоносен облак надвисва над главата ми и сякаш няма излизане изпод него. Всичко ми изглежда толкова мрачно, толкова тежко за душата, че наричам това изкушение „адско“ и ако би било продължително, то би ми причинило смърт или полудяване.
Батюшката отговори:
Това изкушение бива допускано за по-силните и по-опитните в духовната бран. Врагът ти го нанася, защото вижда, че подвизите ти са към края си, че на небето ти се приготвя награда и иска да те срази с удар и да те лиши от венец. Той погубва мнозина чрез униние. Дръж се и бъди мъжествена, бори се против козните на врага, не се поддавай. Носи и този кръст със смирение и търпение. Считай, че той ти е пратен за твое смирение и Господ ще ти помогне. Никакви ветрове на вражески изкушения, никакви бури не ще разклатят този, чиято душевна къща е основана на камък, тъй като основите ѝ са здрави. А който няма за основа камъка Христос и чиято душевна къща е основана на пясък, лесно рухва и от най-малката буря. Изкачвай се нагоре по духовната лествица, а не слизай надолу.
Из беседите на игумения Таисия със св. праведни Иоан Кронщадски