На изповед отец Иакинт изслушваше търпеливо, след което питаше:
– Не си ли съгрешил с такъв и такъв грях? Не си ли наскърбил някого? Не си ли съгрешил, постъпвайки несправедливо с децата?
Или питаше:
– Враждуваш ли с някого? Обиден ли си на някого? Как върви молитвата? Изпълняваш ли послушанието си с любов? Молиш ли се с Иисусовата молитва?
Когато човек отиваше на изповед при него, не можеше да скрива грехове.
След като получавахме опрощение на греховете си, отец Иакинт се обръщаше към всеки от нас:
– Брате, съжаляваш ли, че си огорчил Бога? Съжаляваш ли, че си наскърбил ближния? Бори се! Ето ти послушание, ето ти епитимия: не греши повече, не наскърбявай повече Бога, не огорчавай ближния си. Доколкото можеш, бъди в мир с всички!
Отецът често казваше:
– Слънце да ви не залязва гневни. Доколкото можете, бъдете в мир с всички: със съседа си, с брата си, със сестрата. Ако сте баща или майка, целунете детето си преди сън, дори ако то е съгрешило пред вас и не е поискало прошка. Не го оставяйте огорчено!
www.pravoslavie.ru/154404.html