Начало Духовен животПокаянието и изповедта Изповедта заличава греха от всички места, където той е отбелязан

Изповедта заличава греха от всички места, където той е отбелязан

от Сретение.Бг

Когато грешим, си мислим, че не само извън нас, но и в самите нас не остават следи от греха. А в същото време той оставя дълбоки следи и в нас и извън нас – върху всичко, което ни заобикаля, и особено на небето, в решенията на Божественото правосъдие. В часа на греха там се решава какво да стане със съгрешилия – в книгата на живота той бива вписан в списъка на осъдените – и свързан на небето. Божествената благодат не ще слезе върху него, докато на небето той не бъде заличен от списъка наосъдените, докато не бъде развързан там.

Но на Бога Му е било угодно да постави небесното развързване – небесното заличаване от списъка на осъдените – в зависимост от развързването на вързаните с грехове наземята. И така, приеми тайнството покаяние, за да бъдеш удостоен с всестранно развързване и да дадеш възможност на духа на благодатта да влезе в теб (и да осигуриш на духа на благодатта достъп вътре в теб).

Иди да се изповядаш – и ще получиш от Бога обява за прошка. За спасителната изповед трябва да се приготвиш както трябва. Който е изпълнил всичко казано дотук, е готов. Пристъпи с благоговейна вяра!

а) След като се убедиш твърдо в необходимостта от това тайнство, пристъпи към него – не като към някакъв придатък в промяната на живота ти или като към обикновен обичай, а с пълната вяра, че за теб, като грешник, това е единствено възможният път на спасение; че ако го отминеш, ще останеш в числото на осъдените и следователно, извън всички милости; че ако не влезеш в тази лечебница, не ще върнеш здравето на духа си и ще си останеш, както си бил, болен и разстроен; че не ще видиш царството, ако не влезеш в него през вратата на покаянието.

б) С такива увещания възроди в себе си желанието за това тайнство. Пристъпвай към него не като към място за заколение, а като към извор на блага. Който живо си представи плода, който се ражда в него от изповедта, не може да не се стреми към нея. Човекът отива там целият в рани, от главата до петите няма здраво място,а се връща здрав във всички части, жив, крепък, с чувството, че е в безопасност от бъдещи зарази. Върви натам под тежък товар – цялата купчина от миналите грехове е върху него, тя го измъчва и му отнема всеки покой, а се връща оттам облекчен, зарадван, в отрадно разположение на духа, че е получил документ за всеопрощение.

в) Ще има срам и страх – нека! Това тайнство трябва да бъде силно желано именно поради това, че предизвиква срам и страх; и колкото повече срам и страх има, толкова е по-спасително. Като желаеш това тайнство, желай по-голямо засрамване и по-голям трепет. Който решава да се лекува, нима не знае за болезнеността на лечението? Знае; но решавайки се на лечение, той, заедно с това, се обрича на свързаните с него страдания, с надежда за оздравяване. И ти, когато си се измъчвал при обзелите те чувства наразкаяние и си се стремял да се приближиш до Бога, не си ли казвал: “Готов съм да понеса всичко, самоме помилуй и ми прости!”? Ето че стана според твоето желание. Да не те смущават обземащите те срам и страх – те за твое добро са съединени с това тайнство. Като прегориш в тях, ще укрепнеш повече нравствено…

г) След това, като си припомниш отново всички извършени от теб грехове и като възобновиш узрелия вече в тебе обет да не ги повтаряш повече, издигни живата вяра, че стоиш пред Самия Господ, Който приема изповедта ти, и разказвай всичко, без да скриваш нищо от онова, което ти тежи на съвестта… Трябва да бъдеш уверен, че всеки казан грях бива изхвърлен от сърцето, а всеки укрит грях остава в него за още по-голямо осъждане поради това, че грешникът е бил с тази рана близо до всеизцеляващия Лекар. Като е скрил греха, той е прикрил раната, без да съжалява, че грехът измъчва и разстройва душата му.

В разказа за блажена Теодора,която преминавала през митарствата, се казва, че злите ѝ обвинители не намирали в бележките си записани греховете, за които тя се е изповядала. След това ангелите ѝ обяснили, че изповедта заличава греха от всички места, където той е отбелязан. Той вече не се води на този човек нито в книгата на съвестта, нито вкнигата на живота, нито при тези зли погубители – изповедта е заличила тези вписвания.

Изхвърли без остатък всичко, което ти тежи. Пределът, до който трябва да доведеш разкриването на своите грехове, е – духовният ти отец да придобие точна представа за теб, да си те представя такъв, какъвто си, и като развързва, да развързва именно теб, а не някого другиго, та когато каже: “Прости и освободи каещия се от съгрешенията,които е извършил”, в теб да не остане нищо на което би подхождало да се намира под тези думи. Добре правят ония, които, готвейки се за изповед за първи път след дълго пребиваване в грехове, намират време да поговорят предварително с духовния отец и да му разкажат цялата история на греховния си живот. За такива хора няма опасност да забравят или да пропуснат нещо в смущението си по време на изповед. По всякакъвначин си струва да се погрижим за пълно разкриване на греховете си. Господ е дал власт на свещениците да развързват не безусловно, но при условието да са налице разкаяние и изповед. Ако това не е изпълнено, може да се случи така, че когато духовният отец произнася: “Прощавам и освобождавам” Господ да каже:“А Аз осъждам”.

д) Ето, изповедта е приключила. Духовният отец вдига епитрахила, покрива с него главата на каещия се и държейки ръка върху нея, произнася разрешителната молитва за освобождаване от всички грехове,запечатвайки го с кръстен знак върху главата. Какво става в този миг в душата е известно на всеки искрено каещ се. Потоци благодат от главата се разливат в сърцето и го преизпълват с отрада. Това не е от човеци, нито от каещия се, нито от произнасящия разрешителна молитва – това е тайна на Господа Изцелител и Успокоител на душите…

При това се случва някои ясно да чуват в сърцето си някое Божествено слово за укрепване и въодушевяване за бъдещ труд. Това е сякаш духовно оръжие, връчвано от Христос Спасителя на човека, който сега постъпва в числото на воюващите под Неговия знак. Който е бил удостоен да чуе такова слово, нека после да го пази като успокоително и въодушевяващо; успокоително – защото е явно,че изповедта е приета, щом като на Господ Му е било угодно да влезе сякаш в разговор с каещия се; въодушевяващо – защото в момент на изкушение е достатъчно само да си го припомним и биваме изпълвани със сила незнайно откъде!…

С какво повдигат бойния си дух воините по време на война? – С думите от речта на пълководеца, които са подействали най-силно. Така е и тук.

е) С това всичко приключва… Остава само да паднеш коленопреклонно пред Бога с чувства на благодарност за неизказаните Му милости и да целунеш Кръста и Евангелието в знак на обет – да вървиш неотклонно попътя, посочен в Евангелието, със саморазпъване, да вървиш след Христос Спасителя, както е описано вЕвангелието, под благото Му иго, което едва сега си поел върху себе си. След като направиш това, тръгниси с мир, с намерението непременно да действаш така, както си обещал, като помниш, че от този моментнататък съдът над тебе ще бъде вече от думите ти. Дал си обет – спазвай го; запечатал си го с тайнство -още повече му бъди верен, за да не попаднеш отново в групата на потъпкващите благодатта.

ж) Духовният отец ще ти наложи епитимия, приеми я с радост. А ако не ти наложи, помоли го да ти даде.Това ще ти бъде не само напътствие за добрия път, по който поемаш, но и защита и прикритие от враждебни действия срещу теб в новия ти начин на живот…

Който премине както трябва целия този курс на духовното лечение и най-важното, изповяда без остатък греховете си, се връща от Божия дом, както се връщат от съдилище виновници, които вместо смъртна присъда  са  чули  там  произнасяне  на  помилване  и  забравяне  на  техните  престъпления,  връщат  се  с предълбоко чувство на благодарност към Спасителя на нашите души, с твърдата решимост да посветят целия си останал живот на Него и на изпълнение на Неговите заповеди, с крайно отвръщане от всички предишни грехове и неудържимо желание да заличат всички следи от предишния недобър живот. Получилият прошка на греховете чувства, че не е пуст, че го е посетила някаква особена сила. Божествената благодат, която до този момент е действала само отвън върху него в неговата помощ, за да победи себе си, сега сдумите: “Прощавам и освобождавам”, е влязла вътре, смесила се е с неговия дух и го е изпълнила с огнености устремителност, с които той сега отива по делата си и по своя работа до вечерта на живота си (Пс.103:23).

Светител Теофан Затворник Вишенски, „ПЪТЯТ КЪМ СПАСЕНИЕТО“, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон

0 коментар
0

Още по темата