Веднъж казвам на отец Йоан:
– Подготвям се, пиша изповед, а се получава белетристика.
Той ми отговори:
– Ако нямаме парче злато, да се радваме, че имаме поне частици.
Аз продължавам да се коря:
– Все плача и плача. Колко хубаво би било, ако тези сълзи бяха за греховете ми. Колко много сълзи съм проляла напразно!
Отец Йоан отговори:
– Когато у нас няма чиста вода, принасяме каквато имаме. Филтрираме я, пречистваме я, както можем. Нима Бог няма да съумее да прелее от твоите сълзи и за грехове ти?
https://pravoslavie.ru/150820.html