Това, което е особено поразително при Юда, е фактът, че по време на своето пребиваване с Господа, той по живот е бил съвсем същият, както и другите Апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, проповядвал; а може би и чудеса е вършил в името на Господа. Нито Апостолите, нито някой друг бе забелязал някаква особеност в него. А накрая виждате какво излезе? Откъде е този плод? Разбира се, отвътре, от душата. И ето виждате, вътре в душата е зреело онова, за което през всичкото време не е имало никакви външни признаци. Знаел ли е сам Юда, че носи в сърцето си такава змия… Може да се мисли, че Юда не е видял всичкото безобразие на своята страст и е считал себе си за не по-лош от другите Апостоли. И паднал като че ли, без да предвижда това.
Това като помним, братя, нека се обърнем към себе си и да направим строго изследване на най-съкровените движения на нашето сърце, без да гледаме нашата безупречна външност. Вижте, според външността ни, какво лошо има в нас? А в същото време кой знае, може би около нашето сърце се увива такава змия, която е готова да ни погуби – и ще ни погуби, щом се яви случай. Ще ви припомня една мисъл на свети Макарий Египетски, който казва: не се хвали с никакви дела и никакви подвизи. Но ако си проникнал в самата дълбина на твоето сърце и си убил загнездилата се там змия, която трови всички прояви на твоя живот, тогава благодари на Господа. Свети Макарий е подразбирал или греха, който живее у нас, или главната страст на всеки, в която този грях се преобразява. И ето на какво трябва да обърнем особено внимание при предстоящото самоизпитание и изповед. Нека търсим нашата главна страст. Нея да изобличим и да я изхвърлим навън.
Друг свети отец казва: Господ не иска от теб пост, когато страдаш от егоизъм. Дай Му простотата на милосърдната щедрост. Господ не иска от тебе големи и славни дела, щом ти си заразен от пустославие. Дай Му смирение и самоунижение. Така и във всичко друго. Господ иска да изобличим и да обещаем да победим у себе си особено оная страст, която най-вече ни овладява, и да се отличим особено в оная добродетел, която е противоположна на нашата страст. Когато извършим това, тогава и всички други добродетели ще дойдат в строй и в сила, а страстите ще отслабнат, защото те обикновено зависят от нашата главна страст.
Но да се върнем пак при Юда. Така той е носил тръна в своето сърце. Представил се случай и страстта закипяла. Сатаната го хванал, бедния, за тая страст, затъмнил неговия ум и съвест и го повел като слепец, или като вързан пленник отначало към злодеянието, а после и към гибелта на отчаянието. Така ще бъдеи с нас, ако не открием пред духовния отец нашата страст. Сега тя притихва, но после, при пръв сгоден случай, веднага идва падението. Ако се изповядаме откровено, ако се съкрушим, ако вземем решение да не се поддаваме и замолим Господа за помощ, тогава непременно ще устоим, защото Тоя, Който е у нас, е по-голям от оногова, който е в света (1 Иоан. 4:4). В часа на разрешението Господ със Своята благодат ще убие страстта и ще посее семето на противоположната ѝ добродетел…
Свети Теофан Затворник, „Духовно огледало: слова за покаянието и поста през Светата Четиридесетница“