Когато отец Кодрат бил игумен, веднъж поклонник посетил Света гора да изповяда немалките си грехове. В Карея се обърнал към отец Аверкий, който правел броеници, и го помолил да го изповяда.
Отец Аверкий преценил, че е по-добре да го насочи към свещения манастир Кутлумуш, намиращ се до Карея. Там имало добър духовник, много строг в спазване на каноните, непроявяващ снизхождение към немощите.
Поклонникът отишъл в Кутлумуш на изповед. Върнал се като тръст, която се клати във водата (3 Царств. 14:15), унил, потиснат, в безнадеждно настроение.
Какво стана? Ходи ли на изповед, попитал го отец Аверкий.
– Да, отче, но…
Отец Аверкий се взрял внимателно в него. Той бил много блед, изпълнен със скръб не е от Бога, скръб, която дяволът вселява в душата, за да я подчини и завладее.
– Какво има? Кажи ми. Какво ти е?
– Отче, не си заслужава да живея повече. По-добре да се удавя – рекъл с болка човекът.
– Но защо? Нали се изповяда?
– Изповядах се и духовникът каза, че греховете ми са много тежки. Не зная какво да правя. Какво да правя? Отчаян съм.
Като чул това и видял скръбта и безнадеждността, обзели душата на изстрадалия човек, отец Аверкий взел лист хартия и написал писмо до Високопреосвещения митрополит Иеротей, който по това време се подвизавал в Милопотамос. Сега само владиката ще може да помогне, да намери някакъв изход за тази душа.
Отец Аверкий връчил писмото на поклонника, казал му няколко укрепващи думи и го упътил към келията на Негово Високопреосвещенство.
Когато поклонникът пристигнал, владиката бил в градината. Носел на главата си обикновена скуфа, копаел с мотика.
– Какво желаеш, брате? – попитал митрополитът отчаяния човек, когато той пристъпил с писмото в ръце.
– Ваше Високопреосвещенство, искам да помоля да се изповядам.
– Чедо, аз не приемам изповеди. Но ще те изпратя при един прекрасен старец в манастира Каракал. Казва се отец Кодрат.
Взел лист и молив, написал бележка до отец Кодрат и изпратил човека при умъдрения от опита лечител на души.
По стръмната планинска пътека за манастира човекът скоро стигнал до мястото. Отците го посрещнали с любов и радост, както посрещали всеки посетител, погрижили се за него. После съобщили на стареца за пристигането му.
Старецът го поканил в игуменарната, където посрещнал каещия се така, сякаш го познавал от дълги години, с отеческа любов. И човекът не се забавил да снеме от себе си товара, налегнал го с непоносима тежест, със страх, какъвто преди нямал и който вероятно бил породен от първата изповед. Приличал на птица, която се опитват да уловят – тя има големи рани, но ужасът, който изпитва, е още по-голям. Дяволът го бил оплел в мрежите си, но на дявола не му предстояло да тържествува, понеже душата на каещия се вече била в Христовите ръце, в ръцете на отец Кодрат, който вложил цялото си умение, за да разкъса веригите на греха и отчаянието. Душата била в ръцете на лекар, готов да извърши операция и да излекува раните чрез милостта и светлината на Светия Дух.
Поклонникът видял в лицето на стареца Божи човек и безмерно се зарадвал.
,,Нашият Благ Господ е дарувал на естеството ни и тази особеност – пише в Лествицата на преподобни Йоан, – болен, като види лекар, да се радва, макар че може би не ще получи никаква полза от него. Набави си и ти, о, досточуден мъжо, пластири, прахчета, капки за очи, сиропи, марли, и при това негнусливост, инструменти за кръвопускане и обгаряне, мехлеми, сънотворни билки, скалпел и превръзки. Ако не разполагаме с такива средства, как ще покажем лечебно изкуство?“ („Слово към пастира“)
Отец Кодрат разполагал с всички необходими на пастира духовни инструменти.
Болният поклонник искал бързо лечение, но отец Кодрат не бързал. Седнал до каещия се грешник и се създала атмосфера на близост, приятелство и доверие.
– Грешен съм, отче.
– Така е. Но аз те виждам като Божие агне. Имаш ли деца? Кога дойде на Света гора? С какво се занимаваш?
Беседвали известно време, после старецът си сложил епитрахила.
– Ела, чедо – казал му той. – Ето виждаш иконата на Христа. Не скривай нищо. Бог всичко знае, всичко вижда, всичко чува. А аз съм човек също като теб, със същите страсти. Тъй че, добий мъжество.
Ненасилствено, лесно цялата горчивина и болка изчезнали от сърцето на човека, изчезнали чрез покаяние, с пълна увереност в Божието милосърдие, чието олицетворение била фигурата и епитрахилът на стареца. Разказал всичко, каейки се искрено. Плачел. Речта му, душата, плачът му всичко било в духа на покайния псалом на Давид: Защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене (5).
Какво друго би могъл да изисква човеколюбивият Господ от човека? Покаяние. Завръщане. Това е единственият път към Рая, пътят, който извървели и митарят, и блудницата, и разбойникът. И Господ показал на изпонаранената душа същия път чрез Отеческата Си грижа чрез тайнството Изповед.
Това се случило през Страстната седмица. Когато приел изповедта, по навик съчувствайки и плачейки заедно с него, отец Кодрат се навел с любов към каещия се и рекъл:
– Чедо, Господ вижда покаянието ти и сълзите ти. Тъй че, чуй. Днес е Велики четвъртък и всички отци постят, за да приемат Свето Причастие. Остани тук тези дни. В чистите свети околности на манастира ще си по-добре. Ще се помолиш заедно с нас, ще попостиш и ще се причастиш. Аз ще служа Литургия и ще те причастя. Греховете ти са опростени. Не греши повече.
Не сме в състояние да опишем радостта на човека след края на изповедта. Всичко около него било проникнато от светлина на мир и опрощение и от милост Божия. Бил упътен към спасение. И радостта на отец Кодрат, упътил към спасение още един застрашен от катастрофа човешки живот, била подобна на радостта на Христа, когато намира изгубен, подобна на небесната радост за каещи се грешници.
Архимандрит Херувим (Карамбелас), „Съвременни светогорски подвижници“, изд. „Православно отечество“