Начало Духовен животМолитва Господи Иисусе Христе мой, дарувай ми кротост, смирение и простота

Господи Иисусе Христе мой, дарувай ми кротост, смирение и простота

от Сретение.Бг

– Нашата цел постоянно трябва да бъде смирението. – казваше ми (старецът Евмений).

– Искаш ли да имаш една цел в всекидневието си? Трябва да мислиш постоянно как да си смирен през деня, който ще мине. Много е трудно това. Колкото и да звучи хубаво. Който иска да придобие добродетели, трябва преди това настоятелно да потърси малко смирение.

Един ден го попитах:

– Геронда, защо настояваш толкова много върху смирението, след като е най-трудното нещо?

– Защото си изпатих, сине мой! И не искам да си изпатите и вие!

– Какво си изпати?

Каза ми:

– Когато дойдох тук и бях до стареца Никифор, и виждах и светци, и цялата Литургия, и Ангели, се възгордях, че съм станал светец. И един ден, както слизах по стъпалата, почувствах един шамар и веднага бях обсебен от зъл дух.

Тогава старецът още се казвал Софроний. И ми направи впечатление смирението на свети Никифор, който не му казал:

– Ела, отче, да ти прочета молитва!

Не. А за да се смири послушникът му, казал:

– Аз съм калугер, калугерите не четат заклинателни молитви. Да отидеш при свещеници, които са постници, аскетични!

И го завели в Крит, в манастира му, и ако забелязахте, днес на Литургията споменахме едно друго име – Никодим йеромонах. Той прогонил злия дух от него. Също критянин. Свят човек, който след това отишъл на Света Гора, защото, когато прогонил демона от стареца Евмений и оздравял, всички го смятали за свят. Напуснал Крит. Виждате ли какво е смирението? Не седнал да се пъчи, както аз непременно щях да направя. Не. Отишъл и се заселил под Карея, в Капсала. И кой го имал за свой духовник? Свети Паисий. Виждате ли? Където и да отиде Божият човек, принася полза. И всички монаси от Карея и Капсала, когато някой ги питаше:

– Къде се изповядваш, отче?

– При Духовника. – отговаряха.

– Кой е Духовникът?

– Никодим Духовник.

Един мълчалив човек, не говореше, цял ден четеше последования. Както и старецът Евмений. 5 часа на ден. Всеки ден, самичък. Ако отивахме, му помагахме. Ако не отивахме, сам четеше службата.

– Така чувствам по-силно благодатта. – казваше.

По-късно се върнал в болницата „Лимодон“, въпреки че беше много здрав, силен по тяло и всички критяни му казвали:

– Остани в Крит, след като си здрав сега, въобще не ти личи, че си имал проказа!

Той казвал:

– Не! Има много страдащи хора в Атина, в болницата, и ще остана там. Узнах болката – и телесната, и душевната, и духовната, ще остана там, за да служа на страдащите.

И отишъл при 400 прокажени да им обува обувките, да се грижи за тях, те да го ругаят, а той им прощавал. Такива били първите години на стареца Евмений в болницата. След това се запознал с Критския архиепископ Тимотей, също свят човек, който също прогонвал демони. Ученик на свети Амфилохий от Патмос. И архиепископът Тимотей го направил свещеник и духовник. Върнал се обратно като свещеник и духовник и така го сварихме ние, нашето поколение, през 1981 г., когато се запознах с него. И когато веднъж отидох при свети Порфирий, той ми каза:

– Мóре, много си благословен от Божия промисъл, аз бях онеправдан!

– Господи помилуй, ти си онеправдан?

– Ти да имаш двама духовника, единият Иаков в Евбея, и друг – като Евмений, а аз да нямам никой?

– Иаков е болен да го доведем. Кой искаш?

– Евмений да ми доведеш! Този извор на Крит, който малцина разбраха колко е ценен. Такъв светец – на всеки 200 години. – така ми каза свети Порфирий.

Намерихме една кола и закарахме стареца Евмений при свети Порфирий и той се изповяда. И както бил Моисей в Стария Завет, когато слязъл от Синай целият в зари от божествената светлина, така бе старецът Евмений, когато излезе от килията на свети Порфирий.

Старецът Евмений казваше, че постоянно трябва да молим Христос за велики и хубави (духовни) неща. Казваше ми:

– Душата ти да „излезе“, но да казваш: „Господи Иисусе Христе мой, дарувай ми кротост, смирение и простота!“

Настояваше много върху тези три неща.

Второто, което много подчертаваше, бе, че ако дойде някаква неправда, клевета или болест върху теб, „от радост падни на земята!“

Когато му казали, че има проказа, от радост паднал от леглото. Попитах го:

– Наистина се зарадва?

– Разбира се, че се зарадвах! – ми каза.

– Защо се зарадва?

– Голяма болест – голям кръст. Голям кръст – голямо възкресение!

Докато Европа преобърна всичко. И веднага щом дойде болест, настава скръб, депресия, мърморене, жалване, маловерие, неверие. Не стига, че се разболяваме телесно, а да се разболеем и душевно, да се разболеем и духовно. Виждате ли един Божий човек, православен, истинен, как посреща болестта, както и клеветата, обвиненията?!

Трето нещо, върху което настояваше, бе избягването на осъждането. Казваше:

– Който осъжда, да очаква плътско изкушение. Ако не дойде плътско изкушение, означава, че Бог го е оставил напълно.

Четвърто. Постоянно да следим ума си – кога осъдих в мен или с думи. Прости ми, Христе мой! Веднага да имаме бодър ум, не ленив ум, не оправдания, да виждаш колкото се може по-бързо греха, който се движи в теб като помисъл или похот. И веднага да правиш поклони. И в това изглеждаше краен в нашите очи. Например, имаше голяма жега. Аз, спонтанен кипърец, казвах:

– Уф, голяма жега!

– Хубава жега! – казваше той.

– Леле, днес е огън!

– Хубав огън! Много хубав огън!

– Ама подиграваш ли ми се?

– Ако започнеш така, едно ти мирише, друго ти вони, трето те затруднява, след това ще осъждаш и мене! Умът ти ще привикне, детето ми! Затова постоянно гледай хубавата страна на нещата!

Когато ходех при свети Порфирий, той ми казваше:

– Какво казва, мóре, Евмений?

Искаше да слуша слова на стареца Евмений, за да се вдъхновява.

Също така не му харесваше да хвалим живи хора. Аз казвах:

– Колко добър е отец Михаил!

– Не, добър е, но не много добър! Добър е.

Докато му харесваше да гледаме положителното на неща, то не му харесваше хвалбата. И я смяташе за начало на осъждане, както и небрежността.

Казах ви няколко неща от този съвременен светец и той непременно ще бъде канонизиран, прави множество чудеса, явявания и в нашата страна, и на други места. Чудеса стават при турци и при чужденци, но други неща трябва да са наша цел. Чудеса до утре сутринта мога да ви разказвам, но нашата цел трябва да е кротостта, смирението, простотата, Божията воля.

Внимавайте над вашите желания, следете ги, не ги оправдавайте, воювайте с тях, с името на Христос: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Светецо Божи Евмение, светецо Божи угодниче Никифоре, помогни ми! Пресвета Богородице, помогни ми! Покрий ни! Спаси ни!“ Така се променя човекът.

Неофит, митрополит на Морфу
Превод: Константин Константинов
Източник: youtube.com

0 коментар
0

Още по темата