Първа: «Воскресни, Господи, помози нам и избави нас имене ради Твоего!» (Пс.43:27).
Втора: «Боже, ущедри ны, и благослови ны, просвети лице Твое на ны, и помилуй ны!» (Пс.66:2).
Трета: «Благоволил еси, Господи, землю Твою, возвратил еси плен Иаковль. Оставил еси беззакония людей Твоих, покрыл еси вся грехи их. Укротил еси весь гнев Твой, возвратился еси от гнева ярости Твоея. Возврати нас, Боже спасений наших, и отврати ярость Твою от нас. Еда во веки прогневаешися на ны? Или простреши гнев от рода в род? Боже! Ты обращся оживиши ны, и людие Твои возвеселятся о Тебе. Яви нам, Господи, милость Твою, и спасение Твое даждь нам!» (Пс.84:2–8).
Когато врагът вдига оръжие и напада Отечеството ни, това не е нищо друго освен Божият гняв, разгорял се, поради нашите грехове. Също, когато нивите ни не дават плод, или често пламват пожари, или плъзне чума или ни сполети някакво друго бедствие, Бог ни наказва с общо бедствие, за да дойдем на себе си и да се покаем. Този праведен Божий гняв се надига от всякакви грехове, но особено от неправедни присъди, подкупи, клетвопрестъпление, лъжесвидетелства, обиди и зло спрямо вдовици, сираци и бедни, проливане на невинни сълзи, взаимна измама в търговските дела, отвличания, кражби, взаимно ласкателство, лукавство, лъжа и измама, когато хората странят един от друг и липсва доверие помежду им. Към това се отнася и гнусната нечистота, когато хората не се ужасяват да осквернят леглото на ближния си и да вършат всякакви други нечистотии, заради което първият свят бе унищожен с потоп, а Содом и Гомор – с огън и сяра от праведния Божий гняв.
Същият праведен гняв Божий действа и в онази страна, в която ту пожари, ту глад опустошават цели градове и села, чува се за смъртта на хиляди хора, загинали от оръжие, от което цялото Отечество изпада в беда: хората обедняват, общата хазна се изчерпва, издигат се жалостно плач, ридания и вопли на осиротели деца, вдовици и майки, загубили синовете си; всички чеда на Отечеството са обзети от скръб и печал, смущавани от страх и от ужаса на отчаянието поради неблагополучния край на войната.
Когато при такива бедствени обстоятелства хората не усещат наказващата Божия ръка и не само не оставят греховете си и не се разкайват, но добавят и още грехове към тях, несъмнено трябва да очакваме още по-голямо бедствие. Затова, особено в такива случаи, е необходимо всички заедно, знаейки и признавайки греховете и беззаконията си, единодушно от дълбините на сърцето си да издигнем глас: «Боже на силите, възстанови ни! Да светне лицето Ти и ще се спасим!» (Пс. 79:8) и да издигнем молитви към Бога – или приведените тук или други, каквито извират от вярата ни. Тъй като общите грехове се наказват с общо наказание, е нужно да умилостивяваме Бога с общо покаяние.
А беззаконните клетвопрестъпници, грабители, живеещите от подкупи, причиняващите сълзите на бедните, осъждащите невинни хора и други беззаконници, като обща язва на Отечеството, онези, на които Бог е дал меча на правосъдието трябва да смирят като раздадат справедливост – всекиму според делата му; тогава и земните съдии ще избегнат меча на праведния Божий съд и няма да приемат жребия на невярващите. Лошо и беззаконно е да се проявява снизходителност там, където е нужно да се употреби строгост и правосъдие. Снизходителност се допуска само в случите, когато поради немощ се извършват грехове, от което страда и всеки добър човек. А липсата на страх Божий и безбожието трябва строго да се наказват, гледайки на тях като на чума, за да имат страх и другите и да не се заразят от нея.
Св. Тихон Задонски
„Молитвослов светителя Тихона Задонского“, Задонский мужской монастырь