– Отче, моята болка и печал е молитвата. Силно се уморявам от нея. Какво да правя?
– Навсякъде, където и да се намираш, говори с Христос, с Божията Майка, с ангелите и светиите просто и без много да обмисляш, и проси каквото искаш. Казвай: „Господи (или: Майко Божия), Ти знаеш моето вътрешно състояние. Помогни ми!“ Ето така, просто и със смирение, говори с тях за това, което те безпокои, и чак след това извършвай Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“.
– Отче, не се моля с внимание.
– Когато се молиш, мисли с Кого разговаряш. Ти разговаряш с Бога! Нима това е маловажно? Когато някой говори с високопоставен човек, с какво внимание произнася всяка дума! Внимава да не каже някоя глупост, а понякога дори загубва дар слово от притеснение. Ако с човека разговаряме с такова внимание, то с какво внимание трябва да разговаряме с Бога? Малкото дете, когато отива да говори с баща си или с някой възрастен човек, изпитва смущение. А когато се готви да каже нещо на учителя, от когото изпитва известен страх, още повече се смущава. А ние говорим със Самия Бог, с Божията Майка, със светиите и не се замисляме за това!
– До идването си в манастира, отче, свързвах монашеството с молитвата. А сега ми е трудно да се моля и смятам, че молитвата е най-тежкото и изморително дело.
– Ти не беше ли филолог по образование? На теб ти харесва да говориш и не се изморяваш от разговорите с хората. А да разговаряш с Христос, Който те удостоява да беседваш с Него, ти е трудно. Това вече е малко прекалено. Това е все едно да кажеш: „Уф, трябва да отида да говоря с царя. Не ми се иска, но няма как. Ще трябва да вървя“. Христос ни дава възможност постоянно да общуваме с Него в молитва, а ние не искаме това. Да, точно така се получава. И най-чудното е, че Самият Той иска да ни помогне, стига само да се обръщаме към Него, но ние се леним!
– Отче, често изпадам в празнословие, а след това се огорчавам.
– Нима не е по-добре да разговаряш с Христос? Който говори с Христос, никога не се разкайва. Разбира се, празнословието е страст, но ако го използваш за духовни цели, може да стане начало на молитвата. Другите даже ги мързи да говорят. А в тебе има сила и порив за разговор. Ако използваш това за духовни цели, то твоята душа ще се освети. Постарай се с хората да говориш само за необходимото, а през цялото време да говориш с Христос. Трябва само да започнеш смирено беседа с Него и веднага ще престанеш да забелязваш какво се случва наоколо: толкова сладко и интересно ще бъде това общение. Мен ме изморяват дори разговорите на духовни теми, а в молитвата истински си почивам.
Молитвата е разговор с Бога. Понякога завиждам на хората, живели по времето на Христос, защото те са Го виждали със собствените си очи и са Го слушали със собствените си уши, даже са имали възможност да разговорят с Него. Но смятам, че ние се намираме в положение по-добро от тяхното, защото те не са можели често да Го безпокоят със своите нужди, а ние можем в молитва постоянно да общуваме с Него.