Каква добродетел насажда истинският пост върху оплевената нива на човешката душа? Коя ли добродетел вирее без неговата помощ? На първо място обаче оная, която сам Господ поставя в мощен съюз с него — молитвата! Нали сдружението на молитвата с поста е най-тежкото оръдие срещу фронта на беса?
Ето какво казва за това богоутвърденото добродетелно сдружение сладкодумният Иоан Златоуст: „Постът насажда в душата голяма добродетел и прави от човека ангел, така щото той става в състояние да се бори срещу силите на бесовете. Обаче сам по себе си постът е недостатъчен, изисква се още молитва, и то на първо място. Смятай сега колко добро се ражда от двете! Който редовно се моли и пости, той няма много нужди; комуто малко е нужно, той лесно не ще стане алчен; който не е алчен, той е по-склонен към благотворителност. Затова и апостолите постоянно се упражняваха в пост. Който с поста свърже и молитвата, той има две крила по-леки от вятъра!”
***
Още римският тайновидец св. Ерм от средата на ІІ век слуша своя Пастир така да му говори за християнския пост: „Така дръж поста, който искаш да съблюдаваш: Преди всичко пази себе си от всяка лоша дума, от всяка зла похот и дръж сърцето си чисто от суетите на тоя свят! Ако опазиш това, твоят пост ще бъде съвършен. При това ти трябва така да постъпваш: най-напред изпълни писаното; после в постния ден ще ядеш само хляб и вода, а връхнината от стойността на храните, които би изял през този ден, пресметни и я дай на вдовица, сираче или бедняк и тъй се смири, та с пълно сърце и да се помоли на Господа за тебе оня, който е получил нещо от твоето смирение!”
***
Св. Иоан Златоуст, който сам раздал на бедните своето голямо наследство и цял живот бил техен защитник заради страданията им и противник на богатите заради техния жесток егоизъм, казва за това спасително съчетание на поста с милостинята: „Който пости без да раздава милостиня, това не е пост!… Който живее въздържано и девствено, ако не е давал милостиня, ще дойде да стои вън пред вратата на брачния чертог”
***
И боговдъхновените поети на нашата Православна Църква богато застъпват в своите песни тоя мотив за спасителното сдружаване на поста и милостинята: „Да предочистим, братя, себе си чрез царицата на добродетелите (милостинята)…” „Като постим, братя, телесно да постим и духовно… да дадем на гладните хляб и нищите и бездомните да заведем в домовете си!” По такъв начин Църквата в миналото и сега задължава християните да вършат усилена милостиня периодически през седмицата и годината, както ги задължава и да постят периодически!
***
Но колкото по-богато по съдържание е понятието за поста, толкова по-многочислени стават задълженията на християнина във връзка с него. И толкова по-тежък става постният подвиг. Навярно за това и най-вече по внушение на лукавия враг имало и има възражения против поста тъкмо поради непосилната му тежест: „Лишаването на тялото от храна или от известен род храни подлага човешкия организъм на рискове и болестни опасности! Каква полза от поста, когато постникът ще се разболее? Медицината съветва, напротив, да подхранваме организма със силна храна”.
На тия опасения и противоречия още св. Василий Велики отговаря така: „Не се оправдавай с телесна слабост и невъзможност! Защото тия извинения не на мен ги говориш, а на Оногова, Който знае това! Как да не можеш да постиш? А можеш ли цял живот да преяждаш и да мориш тялото си с излишна храна? Аз зная, че лекарите предписват на болните не всевъзможни храни, а повече пост и въздържание!”[ И св. Амвросий Медиолански слушал такива възражения против поста, затова и той ги опровергава така: „Ти посягаш към медицината, а се отклоняваш от поста, като че ли би могъл да намериш друго по-добро лекарство!” Наистина „цветът на постещия, пълен с достойнство, не блести с безсрамна червенина, а има красотата на скромна бледност. Неговият поглед е кротък, ходът отмерен, чертите на лицето му сериозни, не разкривени от необуздан смях, речта му премерена, сърцето чисто!” Той е по-скоро одухотворен, отколкото кръвен и угоен! И все пак, напук на всички враждебни клевети против поста, св. Иоан Лествичник провъзгласява: „Въздържанието е майка на здравето!”
Желаем ли да разполагаме с калено духовно и физическо здраве, трябва да спазваме определените в нашата църква постни времена! Доказателство за истинността на тези изводи ни предлага нашият собствен народ отпреди той да попадне под развратителното влияние на християнския Запад, който не пости: когато българският народ строго съблюдаваше постните наредби на Православната църква, той беше здрав и прочут със своите мъдри многобройни столетници, беше целомъдрен и примерен по своя морал, беше искрено религиозен и предано църковен, беше приказно героичен и крепко единен! И благодарение на тая генетично изградена верига от добродетели, той победи своята тежка историческа съдба и много настървени врагове, докато из отчаяното пепелище на своето многовековно политическо небитие възкръсна за нов живот!
Левкийски епископ Партений