Иконата „Светият пост“ показва как подобострастни нам човеци, подвизавайки се с пост и молитва, са се оказали „победители на греха“.
Централно място в композицията е отредено на Божията Майка, около която са старозаветните праведници, принесли трудовете си за Бога с пост и въздържание. Откроява се фигурата на свети Йоан Кръстител, под който в центъра на иконата са изобразени тримата отроци в пещта, с Божия Ангел, който бди над тях. Те отказали богатите царски трапези на вавилонския поробител, с което показали любовта си към Бога. Удивителен бил постът и на св. прор. Даниил, хвърлен в рова с лъвовете.
От двете страни на Божията Майка са св. прор. Моисей, получил Закона след като прекарал на Синай 40 дни и 40 нощи, без да яде хляб и без да пие вода, и св. пророк Илия, който подкрепян от ангелска храна, вървял 40 дни и 40 нощи до Божията планина Хорив и когото накрая Бог взел жив на Небесата.
Когато израилтяните напуснали робството в Египет и се насочили към свободата на Обетованата земя, в продължение на 40 години те бродили из пустинята в лишения. Бог ги водел, пазел, хранел и сключил Завет с тях.
Към тези постници светите отци прибавят и много други от Стария Завет, между които са: Ной, Енох, който благодарение на въздържания си живот не познал смърт и преминал жив в небесата; Самуил и Самсон, които станали чрез поста: единият – пророк, а другият – храбър водач; Иисус Навин, който със силата на поста въвел Божия народ в Обетованата земя; Йосиф, който благодарение на въздържанието си станал управител на Египет и спасител на своя народ; Давид, който чрез поста победил Голиат и получил царство; Елисей, който с пост възкресил мъртвото дете; Исаия, който постейки, станал избран съсъд на боговидение и пророчество; Иона, който благодарение на поста се спасил от утробата на кита и станал предобраз на Христовото възкресение; Ниневитяните, които с тридневния си пост умилостивили Бога и отклонили Неговия справедлив гняв.
Под старозаветните са изобразени новозаветните постници. Постът в Новия Завет става един от начините за подражаване на Христа, начин за очистване от страстите и път към спасение. Сам Господ Иисус Христос ни е дал пример за поста, като е постил 40 дни в пустинята, за да развърже непослушанието на стария Адам към закона на поста.
Ние знаем, че още като създал човека, Бог му дал заповедта за поста. Разрешил му да вкусва от плодовете на всички райски дървета, с изключение на тези от дървото за познаване на добро и зло. Първите хора нарушили Божията заповед за поста, поради което, заедно с цялото си потомство, били лишени от райското блаженство.
На иконата също виждаме светите праведни Йоаким и Анна. Когато първосвещеникът укорил св. Йоаким, че заради греховете му Бог не го благославя с деца и той не е достоен да принася жертва, Йоаким се натъжил толкова много, че отишъл в пустинята, където прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам. Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до св. Анна. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба. И ето, Бог чул молитвите им.
Огромно значение придавал на поста преп. Серафим Саровски, който поучавал православните да не общуват с тези, които нарушават поста в сряда и петък. Той казвал, че нарушаването на поста в Русия е довело до големи бедствия.
Имайки предвид всичко това, нека с радост да приемем завета за поста, защото, ако нашият праотец го бе спазил, нямаше да бъдем изгонени от рая…
Икона: Светият пост с апостоли, пророци и светии, С. А. Суслов 1917 г.
