Един лекар от Алибунар ни разказа как по Божий Промисъл станал вярващ и приел вярата като безценен бисер. Казва, че преди това никога не бил постил. Не му хрумвало да пости дори един ден. Но един петък се случило така, че паднал и си счупил ръката. Едва успял да я оправи и излекува, когато отново в петъчен ден паднал и си счупил крака. Тъкмо одминала и тази мъка, когато пак в петък в гората един клон го ударил в окото и го наранил. Друг път в петък получил главоболие. След това, отново в петък, вдигнал температура. И така нататък. Накрая той започнал да се замисля защо му се случват толкова нещастия и все в петък. Когато попитал майка си за това, тя веднага му казала, че трябва да е, защото той никога не пости в петък. След това лекарят започнал редовно да пости всеки петък, а после – и в сряда. Започнал да ходи на църква и да се моли, да чете благочестиви книги. Накрая се присъединил към християнската общност (православното братство) на това място, към хората, които открито проповядвали вярата в Бога като нужна и спасителна.
Светител Николай Велимирович
https://svetosavlje.org/biblioteka-index/#vladikanikolaj