Интервю с Митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий от 6 юни 2015 г.
– Ваше Блаженство, с Троица или Петдесетница завърши Пасхалният цикъл. Тази седмица започнахме ново отброяване. С какво този период се различава от другите периоди на годината?
– Светата Църква е родена на Петдесетница и именно след този празник тя започва активно да действа и да проповядва; по подобен начин в църковния богослужебен кръг след Петдесетница следва ново отброяване на всяка следваща неделя при което, освен тайната на Възкресението, се припомнят знаменателни евангелски събития или събития от християнската история. Например, първата неделя – Събор на всички светии, втората – Всички светии, просияли на руска земя и т.н.
– На 8 юни започва Петровият пост. Относно поста често се казва, че в нашия нервен век постът внася допълнително стрес. Защо постът е полезен за съвременния човек?
– След Всемирния потоп, поради човешката немощ, Господ е благословил месната храна, хората са започнали да ядат животинска храна. Човешкият живот вече не е имал предишната продължителност. Това свидетелства, че постът не е някаква жестокост от страна на Бога към Неговото творение. Посредством поста Господ иска да се върнем към предишния ред на онова красиво устроение, което човекът е имал в рая. С други думи, постенето не е стрес за човека, а средство, което снема стреса.
– Как правилно да се подготвим за поста? Какво можем да правим през постите и какво не?
– През поста ние се ограничаваме преди всичко от животинска храна. За хората растителната храна е естествена и най-полезна за здравето. И когато боледуват или са вече на стари години, тогава лекарите дори не съветват да се яде тежка месна храна. Тя е по-полезна за младите хора, за тези, които имат силен организъм, за тези, които работят тежка физическа работа. Светата Църква, знаейки какво е полезно за човека, ни приканва през периода на Великия пост да се въздържаме от месо и млечни продукти, за да възстановим хармонията в нашето тяло и естествения ред – реда, който Бог е установил за всеки човек.
Когато постим, тялото ни се възстановява. Ако човек е свикнал да яде месо през цялото време, може би, в началото ще му е трудно да приема само растителна храна. Но това е положителна реакция, след известно време всичко ще си дойде на мястото и той ще се почувства нормално.
Ако човек, който дълго време е пушил, бъде принуден да се откаже от пушенето, у него започва психоза, някои неприятни промени в организма. Но това не означава, че той трябва да продължи да пуши, неразположенията са само положителна реакция от изцелението.
– Какво губят тези, които не постят?
– Постещият придобива личен опит в преодоляването на различни ежедневни житейски трудности и изкушения, а непостещият е лишен от такъв опит. Иска ми се всички ние да се обогатим с опита на духовна борба, с който вървим към духовно съвършенство. Към това днес ни призовава Светата Църква, благославяйки да започнем Петровия пост. Също така трябва да помним, че когато човек присъедини към телесния пост и духовен пост, тогава у него започва особено интензивно духовно развитие и той върви по пътя към духовно съвършенство, което започва още по време на земния ни живот и продължава във вечността…
– И последен, личен въпрос. Имате ли образец за подражание?
– Ние християните се опитваме да подражаваме на нашия Спасител и Творец, защото всеки човек има в себе си Бога: човек се е родил, Божественото вече го освещава и изпълва. Някои светци са имали възможността да видят Божественото със собствените си очи: били са изпълнени с Божествена светлина, която разширила сърцето и душата им до такава степен, че можели да видят Самия Бог. Вярно е, такива хора е имало малко, сред тях е преподобни Силуан Атонски, на когото се е явил Самият Спасител. Когато Господ се отдалечавал от светеца, преподобни Силуан тежко страдал, че Христос не пребивава с него по време на молитвата му, която значително по-трудно му се отдавала. Преподобни Силуан е пример за подражание, тъй като той ни показва как чрез труд и молитва можем да се приближим до Христос още по време на земния ни живот.
Друг пример за святост, особено полезен за съвременния човек, е преподобна Мария Египетска, която посредством труд, молитва и покаяние от голяма грешница е станала велика светица. Ние не сме способни на такива подвизи, но трябва да знаем, че когато човек постепенно, от пост на пост, от ден на ден по време на поста, се опитва да се въздържа, да се придържа в рамките на Божествения закон, той достига своята мяра на съвършенство и получава милост от Бога и тук на земята, и на Небето – във вечното Царство.
„Подвигът на сърцето. Беседи, проповеди, интервюта“, издание на Ловчанска Света Митрополия