Монах Ефрем от Рилския манастир бил оригинална личност. Прозвището „босия” получил, задето обикновено ходел бос зиме и лете. Чак когато паднел сняг, обувал чехли и то само когато излизал на двора, а в келията и през зимата ходел бос. Така се и подписвал: „Ефрем босия”.
Отец Ефрем бил строг постник… Как се готвел за свето Причастие говорел следният факт: пенсионираният полковник Владимир Везенков служел като контрольор-отчетник в манастирското стопанство в гр. Дупница през 1930-1933 г. Веднъж в месеца той отивал в Рилския манастир за отчета и тогава оставал да пренощува там. Един път, когато пак бил отседнал в манастира, наложило му се да отиде до тоалетната. По това време в Рилския манастир още нямало електрическо осветление. Вървейки по коридора, Везенков неочаквано се сблъскал в тъмното с някого. Бидейки бивш военен, той тутакси заел отбранителна поза и извикал към непознатия: „Кой си ти и какво правиш тук посред нощ?”
„Аз съм Ефрем Босия”, – кротко отвърнал един глас в тъмнината. – Готвя се утре за Причастие и за да не ме връхлети дяволско изкушение преди това, обикновено не спя и се разхождам по коридорите”.