Подвижникът на знаменит египетски скит авва Иаков дълго време бил изкушаван от демона на блуда. Чувствайки, че това състояние е много опасно, той решил да се затвори в пещера и там да се съсредоточи върху борбата с тази страст.
В началото на този духовен подвиг авва Иаков се обърнал към своя приятел авва Фока с молба след четиридесет дни да дойде в пещерата и да го причасти със Светите Дарове или ако го намери мъртъв, да го погребе. Авва Фока обещал да изпълни молбата му.
В края на уговорения срок авва Фока, взимайки Христовите Тайни, се отправил към пещерата. Още около входа той усетил силна миризма и помислил, че неговият приятел е починал. Обаче, влизайки в пещерата,той намерил затворника още жив, но в крайно тежко състояние. Забелязвайки влизащия, авва Иаков събрал всичките си сили и със слаби движения на ръцете напомнил за Причастието. Авва Фока с големи усилия отворил здраво стисната челюст на стареца и го причастил с Тялото и Кръвта Христови. След това авва Иаков дошъл на себе си и след ден сам се върнал в килията си. По Божията благодат той се освободил от блудната страст.
Както виждаме, авва Иаков дълго, мъжествено и с пълна самоотверженост се борил със страстта, но не я победил със собствени усилия, а с помощта на Светото Причастие. Обаче, като взимаме пример от авва Иаков, ние не трябва да забравяме, че в борбата със страстта той направил всичко зависещо от него и само при това условие успял да получи съдействието на Господа, даряващ ни със Своите Пречисти Тайни. Ако човек не полага собствени усилия за изкореняване на страстите, то неговото упование може да се окаже напразно.
След Причастието християнинът получава или пълно избавление от страстите и греховните навици, или духовни сили за борба с тях. Нашето нравствено развращение, което се явява удобна почва за страстите, при съединяването ни с Христа бива изгорено от божествения огън.
„Чудото на светото Причастие“, протоиерей Вячеслав Тулупов