Свети апостол Павел казва: човек да изпитва себе си и тогава да приема Свето Причастие. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Много от нас, ако изпитваха себе си, не биха пристъпили към Светата Чаша. А поради това, че някой пристъпват недостойно, казва апостолът, между вас има много немощни и болни, а и умират доста… Това са две крайности – изобщо да не се причастяваме или да се причастяваме недостойно; и при двете тялото ни явно усеща своята нечистота. Затова е потребно да се освободим от нея и душата да се очисти.
Поне в деня, в който пристъпвате към Свето Причастие, се въздържайте от разкрасяване (червило и пр.), защото се готвите да приемете Св. Тайни и е необходимо да насочите мисълта си към това. Поне този ден се постарайте да оставите фалшивата красота и да създадете у себе си истинска красота. За истинския християнин е потребна вътрешна, духовна красота, която извира от добродетелите на сърцето и душата.
В наше време се стигна дотам, че телесния пост се счита като (достатъчна) подготовка за св. Причастие и някои свещеници питат единствено: „Постил ли си?“. А не питат за извършените грехове, за които човек трябва искрено да се покае и да получи опрощение. А по въпроса – какво означава да оставим главното, което по учението на светиите е духовният пост, говори св. Атанасий Велики: „Не е успял да се подготви този, който пости само от храна, но който е отстъпил от всякакви зли дела – по това се различава истинския пост. Защото ако някой пости без да въздържа устата си от злоречие, гняв, лъжа, заклинания или говори против ближния си, такъв не ще получи никаква ползва, трудът му ще е напразен“. Нужно е да се освободим от това формално, примитивно разбиране за спазване на телесен (без духовен) пост преди Свето Причастие.
Също толкова неразумна е нагласата на някои радетели на честото причастяване, които провъзгласяват поста преди Причастие за дяволска измислица и настояват причастяването на верните да става на всяка Литургия. Внимавайте да не изпаднете в едната или в другата крайност, като помните думите на св. Григорий Богослов: „Не бъди по-строг от закона, по-прав от правилата и по-голям от заповедите“.
(Към тези, които пристъпват към Свето Причастие без Изповед) Вие се къпете и умивате, за да поддържате външна чистота, без да ви е грижа за духовната нечистота, която произтича от греховете. Това (вътрешно) очистване е също толкова важно, колкото и външното.
Моля ви, братя и сестри, пристъпвайки към Свето Причастие, преди това да се потрудим над възрастването във всички добродетели и особено – смирението.
Първите християни пристъпвали към Светите Тайни с пълна вяра в Господа, Който е казал: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден (Йов 6:53,54). Ето защо те пристъпвали към Свето Причастие не поради някакъв външно наложен ред, а водени от чувството, че без Него не могат да живеят духовно, така както ние не можем да живеем без да дишаме.
Православното изповедание на вярата определя вярващите да се причащават най-малко четири пъти в годината, през четирите големи поста.
Св. Златоуст казва, че важно е не честото, а достойното Причащение.
Необходимо е редовно да пристъпваме към Светите Тайни, за да получим вечен живот. Не по-малко важно е, поради възвишеността на Светинята, да не пристъпваме към нея както и да е (без надлежна подготовка), нито да допуснем да я принизим до нещо ежедневно.
Не бива да се притесняваме да причастим болен, заради това, че е приел храна или лекарства, отлагайки Причащението му за следващия ден. Тъй като има вероятност болният да не доживее до следващия ден, съществува опасност отлагането да легне на съвестта на свещеника, заради отговорността, която той носи и да лиши болния от най-необходимата му „попътнина“.
„Поуке патријарха Павла. Будимо људи”