Великата подвижница на двадесети век, монахиня Алипия се родила на 3/16 март 1905 г. в благочестивото семейство на Тихон и Васа Авдееви. В свето кръщение момичето било наречено Агатия в чест на мъченица Агатия. От чувство на благоговейна любов към небесната си покровителка майка Алипия носела през целия си живот иконата на своята светица на гърба си и никога не се разделяла с нея.
Духовните дарования на блажената се проявили рано. Родителите ѝ били усърдни енориаши на селската църквата „Св. св. Петър и Павел”. Още тогава, като дете ѝ било открито кой отива на църква да се моли и кой отива там като на пазар.
През 1917 г., когато започнали гоненията на православните, болшевиките започнали да убиват тези, които не се отричали от вярата си. Веднъж връщайки се у дома, блажената заварила родителите си разстреляни. Момичето едва намерило сили да чете Псалтира над тях. След това тя започнала да води страннически живот, който я научил да бъде благодарна на Бога и хората дори за най-малкото. Спазвала постите, вършела подвизи, непрестанно се молела, помагала на страдащите и се уповавала само на Бога.
Тя изпитала всички ужаси на затвора, многочасови разпити, издевателства и когато успяла да избяга оттам, продължила своя многострадален скитнически живот. Претърпяла и други изпитания, и само непрестанната Иисусова молитва я крепяла.
Доброволно носейки кръста на юродството Христа ради, подвижницата понасяла унижения и лишения. Когато лукавият не можел да ѝ навреди чрез хора, сам се явявал и я плашел, но тя мъжествено понасяла тези нападения. За подвизите си придобила смирение и кротост и се удостоила да получи от Господа велики дарования – дар на прозорливост и дар на изцеление.
Много преди Чернобилската трагедия тя знаела какво ще се случи. Повече от половин година тя постела и се молела за спасението на хората от страшната катастрофа, но не могла да отвърне Божия гняв. Ден преди аварията я чували да казва: „Господи, смили се над децата, пощади народа!“. След аварията, блажената не благославяла хората да напускат домовете си. Като любяща майка, тя призовала всички да се успокоят, да се обърнат към разпнатия Господ Иисус Христос и да си спомнят за силата на Неговия Кръст, който победи смъртта. Тя им казвала да прекръстват жилищата и храната си, за да се предпазят от радиацията. В тези страшни дни старицата удържала мнозина от паника и отчаяние и ги привела към Бога.
Майка Алипия предупреждавала чедата си и за други предстоящи бедствия – като например „духовния Чернобил“: бъдещия разкол в Украйна. Тя призовала идващите при нея да се придържат към каноничната Православна Църква. Тогава малко хора вярвали, че ще настъпи разкол и мнозина се смущавали, когато тя се обръщала към м. Филарет (Денисенко) с думите: „Разколник, разколник!“. Нейните думи, изречени в двора на църквата при посрещането на митрополита, „Славен, славен, но ще умре като мужик” означавали, че същият ще бъде лишен от сан и от монашество, бидейки отлъчен от Църквата. Казвала: „Ще завземат храмовете, ще настъпи разкол, истинската Църква ще бъде гонима. Ще преследват свещениците и ще има жертви.“
В килията на старицата винаги било тихо, тя не допускала празни разговори, пустословие, сплетни и съветвала: „Никога не осъждай и ще се спасиш. Смири се, докрай се смири и се моли. Мълчи и моли за прошка“… А на страховете на вярващите относно бъдещите изпитания, тя отвръщала: „Не бойте се. Божията Майка ще покрие своите“.
Преди смъртта си, блажената старица Алипия казала: „Аз не умирам, тук съм с вас – идвайте, обикаляйте това място, викайте (т.е. молете се от душа) и ще ви чуя”.