Преди много, много години, когато нечестивият римски владетел Максимиан царувал и преследвал християните, в град Илиопол живял богат човек от знатен род, на име Диоскор. По произход и вяра той бил езичник. Диоскор имал дъщеря – Варвара, която грижливо пазел като зеницата на окото си, защото освен нея нямал други деца. Варвара пораснала и станала красива девойка, така че в цялата област нямало девица с подобна на нейната красота. Затова Диоскор издигнал за нея висока и изкусно построена кула, където обзавел великолепни покои. Там той затворил своята дъщеря, като я заобиколил с прилежни възпитателки и слугини, понеже майка й починала рано. А той направил това, за да не могат прости и незнатни хора да гледат необикновената красота на дъщеря му, защото смятал, че техните очи не са достойни да виждат прекрасното й лице.
Докато живеела в тези палати, Варвара намирала утешение, като гледала от височината на своята кула Божиите създания, съзерцавала небесните светила и красотата на земния свят. Наблюдавайки сиянието на слънцето, движението на луната и красотата на звездите, зелените поля, горите и градините, планините и реките, девойката се чудела кой е сътворил всичко това. И започнала да задава този въпрос на своите възпитателки и прислужнички. А те всеки път отговаряли, че всичко е създадено от боговете.
– Кои са тези богове? – попитала веднъж Варвара.
– Това са боговете, които твоят баща почита. Те са създали всичко, което е пред очите ти.
Но девойката се усъмнила в думите им, като си спомнила златните, сребърни и дървени статуи, които баща й поставил в своя дворец и на които се покланял. Тя разсъждавала така: „Боговете, които моят баща почита, са направени от човешки ръце: златните и сребърните са излети от майстор златар; каменните са направени от каменоделец; а дървените – от дърворезбар. Как тези богове, които са създадени от човеци, биха могли да сътворят небесните висини и земната красота, след като те самите не могат нито да ходят с нозете си, нито да вършат нещо с ръцете си?“. Денем и нощем тя размишлявала и се опитвала да разпознае Твореца, докато наблюдава Неговите творения.
Веднъж, когато Варвара дълго съзерцавала красотата на небето и искала да узнае кой го е сътворил, в сърцето й внезапно засияла светлината на Божествената благодат и отворила очите на ума й, за да познае Единия Бог, Който премъдро е сътворил небето и земята. Тя възкликнала: „Бог е Един! Той не е създаден от човешка ръка, а със Своята ръка осъществява всичко. Сътворил е небето и земята, вселената и всичко в нея – слънцето, луната и звездите; украсил е земята с различни дървета и цветя, напоил я е с реки и потоци. Бог всичко владее, на всичко дава живот и за всичко промисля!“.
От този миг насетне Варвара ден и нощ искала само едно – да узнае повече за Този, Който е Създател на всичко. Когато богати и знатни младежи започнали да я искат за жена и баща й я уговарял да се омъжи, тя категорично отказвала. Искала да съхрани девството си. Мисълта й била обърната изцяло към Бога – Варвара била пленена от любовта към Него.
Диоскор не искал дъщеря му насила да сключва брак. Надявал се тя да размисли и след време сама да поиска да се омъжи. Затова решил да замине по работа за известно време. Преди да тръгне на път, поръчал да построят просторна баня, като специално наредил тя да има два прозореца, които гледат на юг. Освен това разрешил, докато той отсъства, дъщеря му да излиза свободно от кулата и да прави всичко, каквото й е угодно. Надявал се, че като общува с други хора, тя ще види, че много девойки са сгодени или омъжени, и сама ще поиска да встъпи в брак.
След като баща й заминал, Варвара започнала да излиза от кулата и се сприятелила с няколко девици християнки. Те й разказали за Иисус Христос – че Той е истински Бог и истински Човек, родил се е по плът от Света Богородица, пострадал е доброволно заради нашето спасение и със Своето Възкресение е победил смъртта. Казали й още за бъдещия съд – за вечните мъки, които очакват онези хора, които се покланят на идолите, тоест на лъжливите богове, направени от злато, камък или дърво; както и за безкрайната радост, която очаква вярващите християни в Небесното Царство.
Като слушала всичко това, дъщерята на Диоскор поискала да стане християнка. По същото време в града тайно пристигнал един свещеник. Варвара се свързала с него и му споделила своето желание да приеме свето Кръщение. Разговаряли дълго и след като й разкрил тайните на светата вяра, свещеникът я кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух. Дал й напътствия как да живее и заминал за своята страна. А света Варвара, след като приела Кръщението, още по-силно заобичала Бога, заживяла в пост и молитва и дала обет да остане непорочна девица.
Междувременно продължавал строежът на банята, която Диоскор заръчал. Един ден света Варвара отишла да я разгледа и попитала работниците защо постройката има само два прозореца. Те казали, че такава е волята на баща й. А тя отвърнала: „Направете три прозореца! Аз ще отговарям пред него, не вие“. Работниците я послушали и направили още един прозорец.
До банята имало и къпалня, покрита с мраморни плочи. Веднъж св. Варвара отишла там, обърнала се на изток и начертала с пръст върху мрамора изображение на светия Кръст – така ясно, все едно го е издълбала с желязо. В същата баня, върху един от камъните се отпечатало девическото й стъпало и оттам бликнало аязмо с лековита вода. Дълго време след това много болни хора идвали тук с вяра и намирали изцеление.
Диоскор се прибрал и много се разгневил, че работниците нарушили неговата воля. Когато разбрал, че това станало по настояване на дъщеря му, строго я попитал защо банята има три прозореца. А тя отговорила: „Трите прозореца са образ на Троичната светлина. Отец, Син и Свети Дух са Трите Лица на Единия Бог в Троица, Които живеят в непристъпна светлина, просвещават и освещават всяка твар и дихание“. Тя казала още: „Божият син се въплъти от Пречистата Дева Мария и доброволно пострада на Кръста. Начертах знака на Кръста тук, за да може неговата сила да прогонва от това място всички зли сили“. След това още дълго говорила на баща си за Светата Троица, за страданието на Христос, за силата на Кръста и за други тайни на християнската вяра.
Диоскор пламнал от гняв и като забравил естествената любов към дъщеря си, извадил меча си и поискал да я прониже, но тя побягнала. Втурнал се да я гони и когато почти я настигнал, нейният път бил преграден от каменна планина. Светицата не знаела къде да избяга и от все сърце извикала Бог на помощ. Всевишният чул гласа й и заповядал на планината да се раздели на две. Света Варвара се скрила в образувалата се пукнатина, в същия миг скалата се затворила зад нея и пред очите й се открил път до върха на планината. Тя се изкачила там и се скрила в една пещера.
Докато обикалял из планината и търсел Варвара, Диоскор срещнал двама пастири, които пасели стада овце, и ги попитал дали са виждали избягалата му дъщеря. Те видели как тя се изкачила на планината и се скрила в пещерата. Единият от тях бил състрадателен човек и като видял гнева на преследвача, не издал невинната девойка. Другият обаче я издал – мълчаливо посочил към нейното убежище и тозчас бил настигнат от Божието наказание: превърнал се в каменен стълб, а овците му – в скакалци.
Диоскор заловил света Варвара, започнал да я бие и да я наказва, но тя не се отказала от вярата си. Тогава той я завел при управителя на страната – Мартиан, разказал му, че тя отхвърля техните богове и почита Разпнатия Христос. Когато видял нежната красота на Варвара, управителят започнал кротко да я увещава да се откаже от вярата си. Но светицата изобличила с мъдри думи суетата на езическите богове, отказала се от земните богатства и се устремила единствено към небесните блага.
Разгневеният управител наредил да изтезават Варвара. Подложили я на страшни унижения, на продължителни и жестоки мъчения. Тялото й се покрило с тежки рани, но Христос ги излекувал така, че не останала и следа от тях. А Варвара казала на управителя: „Изцели ме Иисус Христос, моят Бог, Който лекува всяка болка и подава живот на мъртвите. На Него аз с благодарност се покланям и на Него принасям себе си в жертва!“.
В същия град живеела жена на име Юлиания, която също вярвала в Христос. Тя следвала света Варвара и наблюдавала нейните страдания. Когато видяла, че Христос изцелил раните й, пожелала и самата тя да пострада за Него. Издигнала глас сред народа, започнала да изобличава безмилостния управител и да хули езическите богове. Начаса я заловили и когато я попитали каква е вярата й, Юлиания обявила, че е християнка. Тогава наредили да я измъчват по същия начин като Варвара.
Жестоките страдания обаче не сломили Варвара и Юлиания – те не се отказали от християнската си вяра. Накрая управителят се изпълнил с ярост и ги осъдил на смърт чрез посичане с меч.
Когато повлекли Варвара към мястото на наказанието, тя се молела на Бога така: „Безначални Боже, изпрати Своята благодат на всеки човек, който ще ме спомене. Да не се приближи до него ненадейна болест и да не го грабне неочаквана смърт!“.
Щом Варвара и Юлиания били посечени, техните свети души се устремили към своя Жених – Христос, и били посрещнати от ангели на Небето. А злодеите Диоскор и Маркиан още в същия час били поразени от мълния, която изгорила телата им и ги превърнала в пепел.
Честните мощи на великомъченица Варвара били пренесени в град Киев и по молитвите на вярващите пред тях се извършили много чудеса.
И днес се молим на света Варвара да ходатайства за нас пред Бога. И пеем в прослава на светицата, „която вражеските мрежи разруши и като птица се избави от тях с помощта на Кръста“.
* * *
Казахме, че света Варвара се родила в Илиопол, но не уточнихме къде се намира той. Според мнозина това е далечният град Илиопол, разположен на територията на днешен Ливан.
Но има съвременни учени, които основателно предполагат, че св. Варвара е родена, живяла и загинала мъченически на територията на България – в Илиопол, който се е намирал на мястото на днешното село Елешница, близо до град Разлог. За това разказва достигнало до нас предание на монаси от Света гора Атон. Неслучайно епископ Партений включва житието на св. Варвара в своя сборник „Жития на български светии“. А край село Елешница блика топъл минерален извор, който местните знаят като аязмото на св. Варвара и днес там е изграден параклис на светицата.