Как била подготвена почвата за посяването на Христовото учение в сърцата на българите
След като приел с народа си свето Кръщение и така по Божий Промисъл влязъл с него в спасителния кораб на Едната Света Съборна и Апостолска Църква, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос, светият благоверен цар Борис-Михаил се молел Бог да му пратипроповедници, които да просветят новопокръстените българи в Православната вяра. В това богоугодно начинание ревностно му помагал и светият цариградски патриарх Фотий, от ръцете на когото св. Борис приел свето Кръщение. Както пише инок Никон Черногорец от XI в. в своето съчинение “Тактикон”: “Този Фотий е кръстил българския народ и царя им”.
Свети Борис изпращал млади българи в Цариград, където патриарх Фотий правел всичко възможно те да се запознаят с църковния и монашески устави. Те били добре подготвени да учат народа ни на християнско благочестие, но били твърде малко. Бог, виждайки усърдието на двамата си верни труженици, чул молитвите им и им дарувал желаното. Това станало така:
„Две години преди покръстването на българския народ, в 863 г., моравският княз Ростислав помолил византийския император Михаил III и патриарх Фотий да му изпратят славянски проповедници и славянски книги. Избрани били прекрасно подготвените за тая цел двама солунски братя – св. Константин, наречен в монашеството Кирил, и свети Методий. Свети Кирил, готвейки се за славянски мисионер, “бил изнамерил преди това славянската азбука и заедно с брат си Методий превел някои от свещените книги на славянски език”. Така че двамата братя-светци, вече подготвени с преводи на най-важните библейски и богослужебни книги, отишли в славянска Моравия, придружавани от свои верни ученици и помощници. С голям успех те проповядвали словото Божие и извършвали богослуженията на славянски език“. Архимандрит Серафим (Алексиев) (1)
Ако Мене гониха, и вас ще гонят (Ин 15:20)
Богоугодната мисия на светите братя, обаче, била спъвана постоянно от латино-немското духовенство, посредством явни и скрити противодействие и интриги. Изтощен от тежките пътувания, Константин Философ написал последния си труд „Написание за правата вяра“, приел велика схима с името Кирил и на смъртния си одър (869 г.) заръчал на своя брат: „Иди при него (народа) и му кажи да пази Православната си вяра, на която го учихме, та като настане времето и на вашето отхождане при Господа Иисуса Христа да застанем всички заедно от дясната Му страна”.
Свети Методий изпълнил завета му и въпреки противодействието от страна на духовенството в земите на западните славяни, продължил апостолското дело. Той станал епископ в Панония, където превел почти целия Стар Завет, а също някои богослужебни книги. Там той спечелил обичта на народа и подготвил повече от 200 свои ученици, които да продължат святото дело. Изтощен от трудовете, гоненията, скърбите и страданията, той се преселил в Небесното си Отечество през пролетта на 885 г. в моравската столица Велеград. Преди да отиде при Бога, той оставил следния завет: „Чеда, пазете Православната вяра, за да ви пази и тя. Защото, ако не пазите Православната си вяра, ще станете слуги и роби на чужди народи!”
Ако Мене гониха, и вас ще гонят (Ин 15:20) е казал Христос и също: Блажени изгонените заради правда (Мат. 5:10). Учениците на светите братя добре знаели тези Господни Слова и когато след смъртта на св. Методий срещу тях се надигнало люто гонение поради завистта и интригите на латино-немското духовенство, те усилили молитвите си.
Сега новият папа произнесъл присъда срещу светите братя. Той изпратил послание до моравския княз Светополк, в което многословно излагал римските претенции за главенство на папата и неправилното им учение за изхождението на Светия Дух… (ереста филиокве, богохулното изопачаване от страна на латиняните на Символа на вярата).
„И така, папството показало истинското си лице, което грижливо криело, докато осъществи своите експанзивни планове. Писмото на папа Стефан V/VI послужило като юридическо основание за гонение срещу учениците на св. Методий. Тези гонения, които започнали през зимата на 885/886 г., подробно са описани в житията на св. Климент и на св. Наум Охридски. Оковавани в тежки вериги, хвърляни в тъмници, влачени, бити и продавани в робство, много от тях загинали, а тези, които останали живи, се устремили към българските земи, водени явно от Божия промисъл и от горещите молитви на св. цар Борис.
След анатемата на Стефан V/VI още няколко папи потвърдили произнесената срещу светите братя и тяхното дело присъда — Йоан Х, Йоан XIII, Венедикт, Александър II и Григорий VII. Вследствие папските разпореждания и анатеми делото на светите братя е било напълно унищожено в земите на западните славяни, намиращи се под властта на римския ересиарх. То обаче е било прието като многоценно съкровище от тези славянски народи, които са пребивавали и пребивават в Православната вяра.“ Архимандрит Серафим (Алексиев) (2)
Бог дал на България за учители във вярата светци-изповедници
Някои от учениците на светите братя били продадени в робство на евреите във Венеция, а други избягали към България. Това били светите Климент, Наум и Ангеларий. Будният български цар отдавна копнеел за такива учители. Ден и нощ отправял молитви към Бога да му изпрати смирени, благодатни проповедници, които да просветят народа му в Христовото учение, разкривайки истините на светото Евангелие. Безмерната радост на православния български владетел от тази среща и от стеклите се обстоятелства е описана в неговото житие:
„Благоверният цар ги посрещнал с голяма радост и почит. Те му разказали най-подробно всичките си патила. Като ги изслушал, светецът-цар силно възблагодарил на Бога, Който му пратил такива служители, благодетели за България, и му дарувал учители и благоустроители на вярата не някои случайни хора, а изповедници и мъченици. След това Борис заповядал да ги настанят в жилища, определени за първите му приятели, и да им предоставят всяко изобилие от необходимите предмети, като знаел добре, че насочването на мислите към грижа за някоя малка потребност на тялото отнема твърде много от занятията, посветени на Бога. А него самия овладяло горещо желание всекидневно да беседва с тях и от тях да изучава истории и жития на светии и чрез техните уста да чете Свещеното Писание.“ Архимандрит Серафим (Алексиев) (1)
За да се обърнат от тъмнина в светлина (Деян. 26:18)
В Българската столица тримата светци проповядвали словото Божие на роден език и просвещавали малки и големи. Те били донесли със себе си многоценни съкровища: преведени на славянски език Свещеното Писание и богослужебните книги. Народът се тълпял да ги слуша. В манастира “Св. Пантелеймон” в местността Патлейна, те се отдали на неуморна книжовна дейност.
„Светият български покръстител… чувствал дълг към тия новообърнати езичници-българи и чувал в сърцето си гласа на Христа, Който беше казал някога на Савел: “Аз затова ти се явих… да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените” (Деян. 26:16-18).“ Архимандрит Серафим (Алексиев) (1)
За да може просвещението да обхване цялата обширна страна, той оставил св. Наум да се труди в източната част на България, а свети Климент изпратил в югозападните предели на страната, където главни градове били Охрид, Девол и Главиница. Свети Климент станал първият български епископ, който служел и проповядвал на роден език. Той пишел проповеди и църковни песнопения, превеждал богослужения. Основал школа и учел народа на християнско благочестие като успял да подготви над три хиляди ученици за български свещенослужители, така че богослужението да може да се извършва на красивия, роден славянски език.
Така с Божия помощ равноапостолният светият цар Борис сбъднал заветното си желание да види народът обединен, умиротворен, наставян на пътя на спасението.
Божественият дар станал достояние на източните славянски народи
Така всички тези, които свети Борис обърнал към истинския Бог (по това време обширната територия на България включвала областите Влахия, Молдавия, Трансилвания, Банат, Буковина, Сърбия, Босна, Херцеговина и Хърватско), получили като многоценен дар плодовете от делото на светите братя.
„Първа България, като получила този Божествен дар, не само сама се насладила на неговите дивни плодове, но малко по-късно го направила достояние и на новопокръстената тогава Русия. С това великото дело на св. св. Кирил и Методий станало основа на народностното съзнание и обширната култура на източните славянски народи, отличаваща се с дълбока духовност и извисеност над материалния свят. Защото тази култура е произрасла, развила се е и е разцъфтяла именно върху непоклатните устои на завещаното ни от двамата братя свето Православие, тя е плът от плътта му и кост от костта му.“ Архимандрит Серафим (Алексиев) (2)
Опити за присвояване на този Божествен дар
Всеки, който отрича Православните истини, догматите на Църквата, открити на светиите от Самия Бог, няма как да си припише „родство по дух“ със светите братя. Още по-малко да ги обявява за свои свети покровители, отричайки това, за което те са се борили, за което са търпели гонения и са отдали живота си. Затова и свети Йоан Богослов предупреждава: „не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“.
Ето какво пише архим. Серафим (Алексиев): „През последните векове папството отново посегна на светлата памет на светите братя, за да може пак да ги използува за скритите си политически интереси и експанзивни планове. Разчитайки на късата историческа памет на някои среди и, не на последно място, отчитайки голямата любов и почит, с която св. св. Кирил и Методий се ползват сред източните славянски народи, Рим започна лицемерно да възхвалява равноапостолните просветители, да им строи паметници и храмове и стигна дотам, че през 1880 г., кощунствувайки с тяхната памет, ги провъзгласи за светци на римокатолическата църква. Неволно си спомняме думите от Евангелието: «Горко вам, … лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметници на праведниците… С това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са убили пророците» (Мат. 23:29-31)…
И така, нека днес римските папи не дръзват да «евангелизират» народа ни, приел евангелската светлина от святи люде преди повече от 1100 години и нека не протягат светотатствено ръце към това, което не им принадлежи нито по дух, нито исторически“. Архимандрит Серафим (Алексиев) (2)
+++
Прекланяйки се пред всеблагия Господ за всичките Му дарове към нашия народ, без да забравяме „нито едно от Неговите благодеяния“, нека следваме пътя на нашите светци-просветители като пазим извоюваното от тях и свидетелстваме за Господа с вярата и делата си.
Използвана литература:
1. Архимандрит Серафим (Алексиев), „Житие на св. цар Борис-Михаил, покръстител на българите“,
https://bg-patriarshia.bg/sv-car-boris
2. Архимандрит Серафим (Алексиев), „Светите братя Кирил и Методий и папството“,
https://bg-patriarshia.bg/kiril-metodi