(роден в Клепци, убит през 1942 г. в Ясеновац)
Този православен сърбин, новомъченик от Ясеновац, е роден в края на 19-ти век, в херцеговинското село Клепци, което се намира на източния бряг на Неретва. Той бил от фамилията Мандрапа и се казвал Вукашин. Родното си място напуснал рано и работил в Сараево, така че хората от Клепци, преживели усташкия геноцид над сърбите през 1941-45 г., знаят малко за него, докато сърбите в Сараево го помнят добре.
В Сараево семейство Мандрапа е било известно като благочестиво сръбско търговско семейство, тясно свързано със Старата Сръбска църква „Св. Архангели“. Когато през 1941 г. е образувана усташката престъпна НХД, Вукашин, който дотогава често е виждан в църквата „Св. Архангели“ в Сараево, намира убежище в селото си, но хърватските римокатолически усташи се втурват там, избиват всички в неговата и други къщи в Клепци и в съседния Пребиловац, както и много други сърби в долината на Неретва и почти в цяла Херцеговина, а след това Вукашин също е заловен. Изглежда той се е укривал в гората, където някои от сръбските бежанци са отивали, за да спасят живота си.
Той е отведен от родната му Херцеговина в Сараево и оттам през 1942 г. е депортиран в известния със злочинствата си лагер Ясеновац, заедно с много други православни сърби. В Ясеновац, старецът Вукашин (макар и да не е бил много стар, но докато се е укривал, вече е бил с посивяла брада), през януари 1943 г. е екзекутиран от усташкия палач Жило Фриганович и страданието му е описано от д-р Недо Зeц, един от оцелелите от Ясеновац, под заглавието: „Дете, върши, каквото имаш да вършиш“.
Усташкият злодей Фриганович, виждайки Вукашин с необяснимо спокойствие да наблюдава ужасното клане на своите православни братя, го извежда извън строя пред изкопания ров, където от ранно сутринта са избивани и хвърляни невинни жертви, решава да наруши този вътрешен мир и му заповядва да извика “Да живее Павелич”. И понеже светият Вукашин не отговаря нищо, запазвайки тишина и спокойствие, убиецът отрязва едното му ухо, а после другото и носа му.
Когато мъчителят заплашва да извади сърцето от гърдите му, ако не извика възхвала на Павелич (който като водач на престъпната „Независима Хърватска Държава“ ръководи ужасното преследване и избиване на православни сърби в Хърватия, Босна и Херцеговина), Вукашин, спокойно поглежда към мъчителя си, сякаш гледа през него в Божията безкрайност, и казва бавно и отчетливо: “Дете, върши, каквото имаш да вършиш!”
Този отговор и лъчезарният небесен мир на вече окървавеното лице на светия новомъченик довеждат убиеца до гняв. Съвършено обезумял, в яростта си той изважда очите на жертвата си, изрязва сърцето му, прерязва гърлото му, след което го ритва в ямата. Мъчителят, който от този момент насетне повече не е в състояние да убива, разказа всичко това в линейката на лагера на д-р Недо Зец, който по-късно го записва и то е публикувано в свидетелствата на оцелелите от лагера Ясеновац.
Оттогава Фриганович не намира покой. Той се пропива, не може да спи, често вижда кроткия поглед на стареца и чува гласа му: “Дете, върши, каквото имаш да вършиш!”. В такива минути като обезумял хуква по улиците с викове, удря всичко около себе си, нахвърля се на когото му попадне и не може да пребори своя кошмар.
Светият мъченик Вукашин е прославен в лика на новомъчениците и включен в календара на Сръбската Православна Църква. Паметта му се чества на 16 май по юлианския календар.
Свети Вукашине, Мъчениче Ясеновачки, моли Бога за нас!
По житието на светия новомъченик и свидетелството на неговия палач
http://www.spc.rs/