„Поставени в постоянна опасност, християните от първите векове зорко бдели над духовния си свят и живеели в чистота и святост“.
Свети Варсануфий Оптински, беседа на 12 април 1911 г.
Когато през 251 г., по време на гоненията на римския император Деций, просиял първият в Хиос свети мъченик Исидор, там вече е имало и християнски свещеници, и обикновени християни. Самият Исидор бил родом от гр. Александрия в Египет около 230 г. Произхождал от благороден род и родителите му били езичници, но той самият бил християнин. Макар и млад на години, Исидор заемал сравнително висока офицерска длъжност в римския морски флот, в полка на военачалника Нумерии.
Когато последният дошъл в Хиос да събира младежи, годни за военна служба, от император Деций пристигнала заповед всички християни да бъдат принуждавани да се покланят и да принасят жертви на римските божества, а ако някой откаже, да бъде принуждаван към това това чрез изтезания. Когато се рабрало, че Исидор е християнин, той бил жестоко измъчван, отрязали му езика, и накрая бил обезглавен. Тялото му било хвърлено в гората, за да го изядат зверовете и птиците, а на известно разстояние от него била поставена стража, за да не би християни да го откраднат.
Тогава в Хиос живеела девицата Миропия. Тя произхождала от град Ефес и родителите ѝ били християни. Но поради това, че започнали гонения срещу християните, а майка ѝ притежавала имение в Хиос, и двете се преместили да живеят там. Когато научила какво е станало със Свети Исидор, Миропия се изпълнила с божествена ревност и заедно със своите слугини тайно през нощта взела тялото на мъченика, помолила се и го погребала с чест.
Скоро след това Миропия разбрала, че смърт заплашва воините, които не опазили тялото на светеца. Явила се пред военачалника Нумерий и смело изповядала, че именно тя е взела тялото. Били я немилостиво с пръчки, влачили я за косите по целия остров, а накрая я хвърлили полужива в тъмницата.
Докато се молела през нощта, сам Свети Исидор ѝ се явил в небесна слава и я окуражил, казвайки, че макар тя скоро да умре за постъпката си, но това никак няма да е напразно, защото тя дава живота си не за Исидор или някой друг човек, а за самия Господ Иисус Христос. Малко след това света Миропия предала душата си на Господа (на 2 декември 251 г.), а тъмницата се изпълнила с неописуемо благоухание. Един от стражите, виждайки всичко това, се разтреперил от преживяното, искрено се обърнал към Христа, приел кръщение и скоро сам бил сподобен с мъченически венец.
Света Миропия била погребана до Свети Исидор, а впоследствие върху мощите им била издигната християнска църква.
Йеросхимонах Димитрий (Зографски), „Хиоските светци. Житие и чудеса на света Матрона Хиоска“