Света преподобномъченица Елисавета е родена в Германия, в семейството на великия херцог Хесен-Дармщадски Людвиг IV и великата херцогиня Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. На двадесет-годишна възраст става съпруга на великия княз Сергей Александрович и пристига в Русия. По взаимно съгласие бракът им бил духовен.
Виждайки дълбоката вяра на съпруга си, великата княгиня с цялото си сърце търсела отговора на въпроса – коя е истинската вяра? Тя горещо молела Господ да ѝ открие това. През 1888 г. съпрузите посетили Светите Земи, където присъствали на освещаването на храма в чест на света Мария Магдалина в Гетсимания, принадлежащ на Руската духовна мисия. Тогава, усещайки в сърцето си Божията благодат, великата княгиня възкликнала: „Как ми се иска да бъда погребана тук!“
След това тя твърдо решила да приеме светото Православие и написала писмо до баща си, в което просела неговото благословение за това, уверявайки го, че за нея би било грях да остане в протестанството за пред външния свят, а вътре в себе си да се моли и да вярва така, както вярва съпругът ѝ: „Колко просто би било да си остана такава, каквато съм в момента, но колко лицемерно, колко фалшиво би било това! Как бих могла да лъжа всички — преструвайки се, че съм протестантка във всички външни ритуали, когато всъщност душата ми принадлежи напълно на Православната вяра?“
Баща ѝ отвърнал, че не може да ѝ даде благословение. Тогава Елисавета Фьодоровна проявила мъжество и въпреки моралните страдания твърдо решила да приеме Православието. Ето още няколко откъса от нейни писма до близките ѝ:
“… Съвестта ми не ми позволява да продължавам в същия дух – това би било грях; аз лъжех през цялото време, оставайки в старата си вяра… За мен е невъзможно да продължа да живея така, както преди…
Вие казвате, че външният блясък на църквата ме е очаровал. Грешите. Нищо външно не ме привлича, привлича ме основата на вярата. Преминавам към нея от чисто убеждение, чувствайки че това е най-висшата вяра и ще го направя с дълбока убеденост и увереност, че има Божието благословение за това“.
Приемайки Православието, великата княгиня Елисавета Фьодоровна запазила предишното си име, но вече в чест на св. праведна Елисавета – майката на св. Иоан Предтеча.
В 1891 г. император Александър III назначил великия княз Сергей Александрович за московски генерал-губернатор. Съпругата на генерал-губернатора била длъжна да изпълнява множество светски задължения, но тя не забравяла и за обикновените жители на Москва, които скоро оценили нейното милосърдно сърце. Тя посещавала болници, приюти за инвалиди и за безпризорни деца. И навсякъде се стараела да облекчи хорските страдания – раздавала храна, дрехи, пари, грижела се за подобряване на условията на живот за бедните.
По времето на Руско-японската война (1904 – 1905 – бел. прев.) Елисавета Фьодоровна се занимавала с организирането на помощ за фронта. Едно от нейните забележителни начинания било устройването на шивашки работилници – за тях били заети всички зали на Кремълския дворец, с изключение на Тронната. С дарения от цяла Москва и с нейни лични средства великата княгиня оборудвала походни църкви с всичко необходимо за богослужението.
На 5/18 февруари 1905 г. се случило събитие, което напълно променило нейния живот. Великият княз Сергей Александрович бил убит от бомба, хвърлена от терорист. Елисавета Фьодоровна се оказала първа на мястото на трагедията и помагала да събират на носилка разхвърлените от взрива останки на съпруга ѝ. След този случай тя посетила в затвора убиеца на Сергей Александрович и го призовала да се покае, като казала, че му е донесла прошката на великия княз. Тя молила император Николай II да помилва престъпника, но молбата била отклонена.
След кончината на съпруга си Елисавета Фьодоровна не снемала траура, почнала да спазва строг пост и много да се моли. Скоро тя купила с личните си средства имение с четири здания и градина в Москва, където организирала обител на милосърдието в чест на светите Марта и Мария и с времето станала нейна настоятелка. Великата княгиня казвала на сестрите: Аз оставям бляскавия свят, където заемах блестящо положение, но заедно с вас се изкачвам в по-велик свят – в света на бедните и страдащите. Според устава сестрите съчетавали усилената монашеска молитва с делата на милосърдието. Към обителта били организирани болница и приют за момичета, била създадена трапезария за бедните.
Новите революционни сътресения пресекли благите начинания на подвижницата. Освен това в страната ставало не безопасно, но великата княгиня решила да сподели съдбата на страната, която считала за своя нова родина.
През април 1918 г. Елисавета Фьодоровна била арестувана и изведена от Москва в Алапаевск. Тя успяла само да събере сестрите и да им даде последно благословение. С великата княгиня тръгнала и нейната съкилийница Варвара. В тъмната нощ на 5 (18) юли Елисавета Фьодоровна заедно с други членове на императорското семейство били хвърлени в шахтата на един стар рудник. На ръба на шахтата тя произнесла молитвата на Спасителя към Бог Отец: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк. 23-34). Падайки върху една издатина в шахтата, Елисавета Фьодоровна получила много силни наранявания, но и тогава, превъзмогвайки болката, тя превързала раните на един от великите князе, като се стремила да облекчи неговите страдания. Те умирали в страшни мъки от жажда, глад и от раните си. Но до последната минута пели молитви и пръстите на ръцете на великата княгиня и монахиня Варвара останали свити за кръстния знак.
Мощите на великата княгиня Елисавета били откарани с отстъпващата бяла армия през Сибир, после през Китай в Палестина. Там те били положени под храма на света равноапостолна Мария Магдалина и така се изпълнило желанието на великата княгиня да бъде погребана на Светите земи.
През 1931 г. в навечерието на прославлението на новомъчениците на Руската Православна Църква зад граница било взето решение да се отворят гробовете им. Ковчезите били поставени пред амвона пред Царските двери. По Божий промисъл се случило така, че ръководещият комисията архимандрит Антоний останал сам с мощите на мъчениците в храма. Неочаквано ковчегът на света Елисавета се отворил, тя станала и поискала благословение от духовника. Потресен, той ѝ дал благословение, а после тя се върнала в ковчега.
Йерусалимският патриарх Диодор благословил мощите да бъдат пренесени в самия храм.
През 1992 г. Съборът на Руската Православна Църква причислил св. Елисавета към лика на светите руски новомъченици и постановил паметта ѝ да се празнува в деня на нейната кончина – 5/18 юли.
Господи Иисусе Христе, по молитвите на светата преподобномъченица Велика княгиня Елисавета помилуй и спаси нас. Амин!