Светият праведен Симеон Верхотурски се родил в началото на 17 век в европейската част на Русия в семейство на благочестиви дворяни. Под Божието водителство той оставил почестите и земните богатства и се оттеглил отвъд Урал. В Сибир той живеел като обикновен странник, криейки своя произход. Той често посещавал село Меркушинско, разположено недалеч от град Верхотурие, за да се помоли в дървена църква.
Праведният Симеон обикалял околните села с благовестието за Триединния Бог, за вечния живот в Царството Небесно. Местните жители го обикнали заради неговия чист живот. С помощта на Божията благодат той събудил в сърцата им желанието за добродетелен живот. В девствената сибирска тайга той се предал на богомислие, виждайки във всяко живо същество неизречената Премъдрост на „Сътворилия всичко“.
Подвижникът никога не бездействал. Той умеел да шие шуби и, обикаляйки селата, работел в домовете на селяните, без да приема възнаграждение за труда си. За да избегне похвалите, той оставял работата си недовършена и си тръгвал. За това той трябвало да търпи обиди и дори побои, но той ги приемал със смирение и се молел за своите оскърбители. Така той постигнал съвършено смирение и нестяжание.
Свети Симеон много се молел за укрепването във вярата на новопросветените жители на Сибир. Той съчетaвал молитвата си с подвига на коленопреклонно стоене на камък в гъстата тайга. На десет версти от Меркушино, на брега на река Тура, аскетът имал уединено място, където ловял риба. Но и в това той проявявал въздържание: улавял точно толкова риба, колкото му била нужна за препитание.
Блажената кончина на светеца последвала сред велики подвизи на пост и молитва. Той починал през 1642 г. и бил погребан в двора на църквата на св. Архистратиг Михаил в Меркушинско.
Господ прославил Своя угодник, който оставил всичко земно, за да служи на Него Единия. Петдесет години след смъртта на светеца, жителите на село Меркушинско по чуден начин открили нетленното тяло на праведника, чието име вече били забравили. Скоро при мощите започнали да стават множество изцеления. Сибирският митрополит Игнатий изпратил хора да проучат фактите. Един от тях, йеродякон Никифор Амвросиев, молейки се по пътя, неусетно потънал в лек сън. Изведнъж той видял пред себе си мъж в бели одежди, на средна възраст, със светлокестенява коса. С благ поглед той погледнал Никифор и на въпроса на последния: “Кой си ти?”, отговорил: “Аз съм Симеон Меркушински”, – и станал невидим.
Митрополит Игнатий, убеден в нетленността на мощите на св. Симеон, възкликнал: „И аз свидетелствам, че това наистина са мощи на праведен и добродетелен човек: във всичко те са като мощите на древните светци. Този човек е праведен като Алексий Московски или преп. Сергий Радонежски, защото и той е удостоен от Бога с нетление като тези светилници на Православната вяра“.
В „Иконописния Подлинник“е обозначено: „Свети праведни Симеон Меркушински и Верхотурски, нов Сибирски чудотворец; брадата и косата му се изобразяват като на св. Козма Безсребърник; одеждата му е проста, руска”.
И днес по молитвите на свети Симеон Верхотурски, Господ явява благодатната Си помощ, утеха, укрепление, вразумление, изцеление на душите и телата, избавление от зли и нечисти духове. По молитвите на светеца бедстващи пътници биват избавяни от смърт. Сибирци се молят на Верхотурския чудотворец най-вече за изцеление на очни заболявания и парализа.
На 12 септември 1704 г., с благословението на Тоболския митрополит Филотей, светите мощи на праведния Симеон Верхотурски били пренесени от църквата на св. Архангел Михаил във Верхотурския манастир, посветен на св. Николай. Това станал вторият ден, в който Църквата чества паметта на светия праведен Симеон Верхотурски (първият е 18 декември).
ORTHODOSLAVIE.RU