„Наставник, първопрестолник и учител, просветил своето отечество, възродил го със Светия Дух“ се казва в тропара на свети Сава, архиепископ Сръбски. А преп. Иустин Попович пише: „Той имал един житейски идеал-свръхидеал: с животворното и свето Евангелие на Христа Бога да освети сръбската просвета и да я направи свята просвета, да освети сръбското училище и го направи свято училище, да освети сръбската култура и я направи свята култура, да освети сръбската държава и я направи свята държава, да освети сръбската душа и я направи свята душа, да освети сръбския народ и го направи свят народ – христоносец и кръстоносец. Над това свети Сава се трудел ден и нощ до края на земния си живот“.
И не само за своя народ се трудел Свети Сава, но и за единството и стабилността на Православната Църква. Известно е, че към края на живота си, отивайки на поклонение до Светите места, той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия, за да укрепи позициите на Сръбската Църква и да съдейства на българския цар Иван Асен II за възстановяване на Българската Патриаршия. Лично отива при Никейския император и Цариградския патриарх, за да обсъди този въпрос. Мисията му се увенчава с успех и през 1235 на църковния събор в Лампсак Българската патриаршия е призната от цариградския патриарх Герман и от източните патриарси.
На връщане свети Сава идва в България, за да предаде лично на царя и патриарха радостната вест. “…И като пристигна с кораб в град Несебър, изпрати до цар Асен вест за пристигането си. Царят изпрати свои слуги и коне, за да придвижат от морето с всякакви почести и с всичко необходимо светеца“.
Свети Сава и спътниците му преминават замръзналите хребети на Балкана и стигат до Търново, където са посрещнати с най-голяма чест. „Когато светецът дойде в града Търново, царят го посрещна и любезно го прие, и устрои голямо тържество по случай идването му. И в неговите топли палати заповяда да се настани…”
След кратка отмора, свети Сава дълго разговаря с цар Иван Асен и с патриарх Йоаким, предавайки им радостната новина за признаването на Българската Патриаршия. Той им поднася скъпи дарове. Част от тях връчва на патриарх Йоаким – както четем в житието му “… даде на Българската Патриаршия честни свещенически одежди и златообковани книги, и свещници, украсени със скъпоценни камъни и бисер, и други църковни съсъди, които и досега стоят пазени в посветената на Бога църква за възпоменание на светеца…”
В дните между Рождество Христово и Богоявление свети Сава служи в църквата „Свети Четиридесет мъченици“. На всяка служба той произнася проповед и благославя българския народ като свой народ.
В навечерието на Богоявление царят и блаженият патриарх, оказвайки почит на светеца, го молят той да отслужи службата. Според житиеписеца монах Теодосий тогава се случва чудо – “… и когато започна кръстообразно да благославя водата, разделяше се водата в купела и пак се събираше. Когато царят и присъстващите с него видяха това чудо, прославиха Бога, Който беше с тях. Светецът освети с осветената вода царя и всички присъстващи…”
На Богоявление свети Сава служи света Литургия заедно с патриарх Йоаким. Вечерта на същия ден се разболява. Чувствайки, че смъртта е близо, той бърза да довърши всичко необходимо. Предава на учениците си дарове за Сръбската Църква и указания относно някои църковни въпроси. Написва писмо до крал Владислав, а също до архиепископ Арсений. Изказва сърдечна благодарност на патриарх Йоаким за радушния прием, за вниманието и грижите, които му оказват българския цар и българския патриарх, прощава се с него, а после пожелава да остане сам, за да се помоли на Бог да приеме душата му. След молитвата свети Сава се причастява и продължава да се моли тихо като поменава много хора и народи. Рано сутринта на следващия ден, 14 януари 1235 г. той предава светата си душа на Бога. Смъртта му става вечен мост между българи и сърби, духовна връзка между двата народа.
Свети Сава е тържествено погребан в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. По-късно мощите му са измолени от крал Владислав и пренесени в Сърбия. Днес изградения наново гроб на св. Сава Сръбски в обновената църква „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Велико Търново е свято място за всички православни.
Цитатите в текста са от житието на свети Сава, написано от монах Теодосий